О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 08.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 6198/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. Ц. П., приподписана от адв.М. В. срещу определение № 781/12.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 369/2014 г. на Габровския окръжен съд.
Касаторът поддържа оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на въззивния съд дадени в предходно производство, да разгледа предявения иск като такъв с правно основание чл.108 ЗС и вместо това е прекратил делото.Моли определението да бъде отменено и предявеният иск да бъде разгледан.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав на
ВКС , ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото .
С обжалваното определение е потвърдено определение №3101/08.08.2014 г. по гр. д. № 1554/2014 г. на районен съд-Г., с което делото е прекратено на основание чл.299 ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че е постъпила искова молба от касатора по която е образувано гр.д.№118/2013 г. на районен съд-Т..С нея е искано извършването на делба на имот,подробно описан, намиращ се в [населено място].Делото е изпратено по подсъдност на районен съд-Г. и е образувано под № 963/2013 г. По него е постановено решение, с което искът за делба е отхвърлен.Този съдебен акт е обезсилен с решение по гр.д.№153/2014 г. на окръжен съд-Г., като е прието,че предявеният иск не е за делба, а е с правно основание по чл. 108 ЗС и делото е върнато на районен съд-Г. за произнасяне по него. Образувано е гр.д.№1544/2014 г. на районен съд-Г., по което е постановено определението за прекратяване на основание чл. 299 ал.2 ГПК.Предпоставките за това са следните:
-по гр.д.№ 262/2006 г. на районен съд-Т. е разгледан иск с правно основание чл. 108 и предмет процесния имот, предявен от касатора срещу Р. Р., И. Р. и Я. Д.. Решението,постановено по делото е влязло в сила.
-по гр.д.№173/2011 г. на районен съд-Т. е предявен от касатора иск с правно основание чл.108 ЗС и предмет същия недвижим имот срещу Я. Д. и съпругата му Мира Д..Производството по него е прекратено на основание чл. 299 ал.2 ГПК,поради наличието на влязло в сила решение по гр.д.№ 262/2006 г. на районен съд-Т..
Въззивният съд е приел, че изводът за решаване на спора с влязло в сила решение не се променя от обстоятелството,че по настоящото дело Мира Д. не е включена като ответник.Намерил е за неоснователно и възражението,че не са изпълнени указанията на окръжен съд-Г. за разглеждане на предявения иск като такъв с правно основание чл. 108 ЗС,тъй като наличието на сила на пресъдено нещо не може да бъде пренебрегнато.
Касационната жалба е оставяна без движение и е давана възможност на касатора да изготви изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,но в постъпилото такова са преповторени частично оплакванията, съдържащи се в нея и са направени нови оплаквания за допуснати процесуални нарушения.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му, обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това. Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, засягащи предмета на делото . Въпросът трябва да е от значение за изхода му , но не и за допуснати процесуални нарушения и за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат разглеждани след успешното преодоляване на фазата по селектиране на касационната жалба. Касаторът следва да докаже наличието и на допълнително основание за допускане на касационно обжалване-това са хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, в които обуславящият въпрос трябва бъде развит . В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК.В случая изискванията за обосноваване на общо и допълнително основание не са изпълнени ,което води до недопускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 781/ 12.09.2014 г. по ч.гр.д.№369/2014 г. на Габровския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: