О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 540
гр. София, 15.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1325 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. Ю. срещу решение № 2266 от 08.11.2013 г. по гр. дело № 2573/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът С. С. П. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, в частта, с която Варненски окръжен съд е отменил решение № 85 от 10.06.2013 г. по гр. дело № 1011/2012 г. на Девненски районен съд, І състав в частта, с която първостепенният съд е уважил иска, предявен от настоящия жалбоподател против С. С. П. за разликата между 7000 лв. и 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за посочената разлика, ведно със законната лихва от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил ищеца да заплати на ответника 800 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че със споразумение по н.о.х. д. № 87/2012 г. на Девненски районен съд е прието за установено, че С. П. виновно е извършил деяние: на 30.04.2011 г. в [населено място] по хулигански подбуди причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на носни кости, с изкривяване на носната преграда, водещо до нарушено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т. 12, вр. чл.129, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т. 1, вр. чл. 66, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Ангажирането на имуществената отговорност на ответника по иска е обосновано с разпоредбата на чл. 300 ГПК, предвиждаща приемане на установените с влязла в сила присъда на наказателния съд граждански последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца от гражданския съд, който ги разглежда. След обсъждане на доказателствата и медицинските експертизи въззивният съд е изложил мотиви за причинно – следствена връзка на настъпилите вреди с деянието. Решаващият състав е обсъдил понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, позовал се е на ППВС № 4/1964 г. и е посочил, че това понятие е свързано с преценка на редица обстоятелства, които в настоящия случай са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Съдът е приел въз основа на тези съображения, че обезщетението трябва да бъде в размер на сумата 7000 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че Варненски окръжен съд се е произнесъл по процесуален въпрос – „преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност”, като при преценка на доказателствата не е мотивирал съображения за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния съд. Страната счита, че този начин на процедиране е в отклонение от задължителната съдебна практика. Поставеният въпрос е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 715 от 05.11.2010 г. по гр. дело № 139/2010 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно мотивите, на което въззивният съд следва да изложи свои собствени изводи по съществото на спора, по поставения за разрешаване въпрос. Цитираното решение е постановено в производство по чл.290 ГПК и формира задължителна съдебна практика, като неговите разрешения са в съответствие и с разрешенията в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, т. 19, които са актуални и при действието на ГПК – 2007 г. В конкретния случай въззивният съд е изложил съображения за обстоятелства, които по начало са относими при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да изтъкне обстоятелствата, които обосновават намаляването на присъдения от първата инстанция размер. Този начин на процедиране отразява правно разрешение, свеждащо се до игнориране преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, релевиращи критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД въз основа, на който се оценяват в паричен еквивалент претърпените от пострадалия неимуществени вреди. С приетия начин на процедиране въззивният съд се е отклонил от правното разрешение, обосновано в ТР на ОСГК на ВКС и в касационното решение, постановено по чл. 290 ГПК, поради което следва да се приеме, че с цитираният въпрос е обосновано основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Необходимо е да се посочи, че с останалите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса – „дали на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането”, определен като материалноправен, страната не е обосновала допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК чрез съпоставяне на правните разрешения във въззивното решение и приложената практика, а по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен от касатора, като материалноправен, по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК липсва изложение на обстоятелствата, по които въззивният съд е формирал правни разрешения и обосновка на твърдението за отклонение от приложената практика. По въпроса относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поставен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а и е налице задължителна практика по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, която изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне само по посочения по- горе процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2266 от 08.11.2013 г. по гр. дело № 2573/2013 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: