О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 25.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7109 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. Т. А., Я. А. А., В. Я. А. и А. Я. А.,чрез пълномощника им адв.Р. С. срещу решение № 54/04.07.2014 г. по гр.д.№52/2014 г. на Апелативен съд-Б..
Ответникът по касационната жалба „А.”-ЕООД, представлявано от управителя А. К. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.И. М., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от страни с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 339/02.12.2013 г. по гр.д.№1671/2012 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е уважен предявеният от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,като е обявен за недействителен спрямо него сключеният между М. Т. А. и Я. А. А. от една страна, като дарители и В. Я. А. и А. Я. А. от друга страна, като дарени договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 54/06.12.2011 г.,т.ІІ, рег.№3002, дело № 242/2011 г. на нотариус рег.№257,представляващ поземлен имот, с идентификатор 67800.4.33, съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място],местност „Б.”, с площ 667 кв.м.,ведно с построената в него сграда с идентификатор 6788.4.6, с предназначение хотел,със застроена площ 156 кв.м., на три етажа и всички подобрения в имота.Въззивният съд е приел, че касаторката М. Т. А., в качеството си на [фирма] е длъжник на ищеца,чието вземане е признато със съдебно решение, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.На 15.11.2011 г. е получена призовка за доброволно изпълнение, а на 06.12.2011 г. тя и съпругът й са дарили процесния имот на своите две дъщери.Въззивният съд е направил е извод,че са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като ищецът има качеството на кредитор на дарителката,сключеният договор намалява имуществото й и го уврежда, а дарените по презумпция са знаели за увреждането. Посочил е,че наличието на вземане се преценява въз основа на направените твърдения и представените доказателства за тях,без да се изследват въпросите за изискуемостта и ликвидността на вземането, когато искът по чл. 135 ЗЗД не е съединен с иск за самото вземане.Счел е за неоснователно възражението,че дарителката няма качеството на длъжник, тъй като е прехвърлила предприятието, което е притежавала като ЕТ.Това е станало в хода на висящ съдебен процес за установяване вземането на кредитора. В съответствие с разпоредбата на чл.15 ал.3 ТЗ при прехвърляне на търговско предприятие отчуждителят отговаря солидарно за задълженията с правоприемника до размера на получените права, а кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към него. Приел е,че в настоящото производство не може да бъде разгледано възражението за погасяване вземането на кредитора по давност. Само ако същото е отречено със съдебен акт може да се приеме,че не съществува. Дарителката е предявила такъв иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК, което не е приключило. Намерил е , че поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност сделката следва да бъде обявена за недействителна в цялост, а правата на съпруга-недлъжник да се реализират в изпълнителния процес, ако бъде предприета публична продажба.В заключение е стигнал до крайни изводи идентични с първоинстанционния съд и съгласно чл. 272 ГПК е препратил към тях относно въпросите, които не са били предмет на въззивната жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят следния въпрос:
– може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. Не са конкретизирали допълнителното основание, което поддържат, но са посочили че е образувано тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК, по което този въпрос е предмет на разглеждане и са поискали спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение. Тъй като към настоящия момент ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГТК е произнесено, следва да се приеме,че искането за спиране е безпредметно. Въпросът е обуславящ изводите на въззивния съд, които противоречат на приетото разрешение в т.1 от посоченото ТР. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване .
По –нататък в изложението касаторите поставят и въпросите:
-налице ли е правоприемство в хода на процеса между търговеца,чието предприятие е продадено и физическото лице-отчуждител;
-при продажбата на предприятие на търговец в хода на висящ процес намира ли приложение чл.15 ал.3 ТЗ.
Считат, че въззивният съд е дал неправилни отговори на тези въпроси. Поддържат становище, че при продажбата на търговското предприятие търговецът не е престанал да съществува и следва да бъде ангажирана отговорността на лицето, което го е закупило.Разпоредбата на чл. 15 ал.3 ТЗ защитава кредиторите,давайки им възможност да предявят правата си спрямо отчуждителя, но при висящо съдебно производство следва да се конституира и купувачът.
Тези въпроси не са релевантни, тъй като не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд. Те са относими по-скоро към процеса по установяване задължението на касаторите спрямо кредитора, който е воден отделно. Не е посочено и допълнително основание,което се поддържа.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първия поставен въпрос в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/04.07.2014 г. по гр.д.№52/2014 г. на Апелативен съд-Б..
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС сумата 2 133,13 лв. държавна такса и да представят документ за това в едноседмичен срок от съобщението,като ги предупреждава,че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да бъде докладвано за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: