О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 1191/2013 година.
Производството е образувано по молба на М. Н. Г. за отмяна на решението от 20.04.1994 г. по гр. дело № 1607/1993 г. на Районен съд – [населено място].
Ответницата Д. Г. Д. чрез адвокат С. К. в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа становище за недопустимост на молбата, като излага съображения за подаването й след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответникът Г. Д. Д. е на становище, е молбата е недопустима.
Ответниците А. М. Д. и Н. М. Д. в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК излагат съображения за допустимост на молбата, а по същество и за нейната основателност.
Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се отмени определението за даване ход на делото.
Молбата за отмяна се поддържа на две основания – чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. Относно състава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК твърденията са, че през периода, през който е водено гр. дело № 1607/1993 г. на Районен съд – [населено място] молителката не е била уведомявана, че се води такова дело, не е била призовавана като страна по него, не била разпитвана, като свидетел, не й били връчвани призовки, съобщения или други съдебни книжа от съда и така била лишена от възможността да участва в делото, за да защити правата си. Относно състава по чл. 304 ГПК твърденията са, че решението, цитирано по – горе имало сила и спрямо молителката, като законна съпруга на М. Г. Д., защото влизането на съдебния акт в сила настъпило на 12.07.1994 г., а брака й със същият бил прекратен на 30.08.1994 г. Гр. дело № 1607/1993 г. е било унищожено поради изтекъл срок на съхранение с акт от 01.04.2010 г., съгласно удостоверение на Районен съд, [населено място].
Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и по чл. 304 ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и чл. 304 ГПК. Твърдението на страната, че е узнала за решението на 17.07.2012 г. не се подкрепя от доказателствата. Видно от представеното копие /л. 76, л. 114 от настоящето дело/ от решение по гр. дело № 1607/1993 г. на Районен съд – [населено място], М. Г. е била страна – ответник в производството по него. Безспорно е между страните, а и от заверката на копията от цитираното решение, направена от Районен съд, [населено място] е видно, че решението е влязло в сила на 12.07.1994 г. Молителката е завела иск срещу Г. Д. Д., А. Ц. Д. и М. Г. Д. по чл. 108 ЗС и по чл. 91 ЗЗД, по който е постановено решение на 19.02.1996 г. по гр. дело № 2013 /1993 г. на Районен съд, [населено място] /л. 67 от настоящето дело/, обезсилено частично с решение № 261/07.05.1997 г. по гр. дело № 717/1996 г. на Окръжен съд, [населено място] и върнато за ново разглеждане по отношение на извършените подобрения, като делото е било преобразувано в гр. дело № 187/1997 г. и прекратено с влязло в сила определение от 19.11.1997 г., видно от удостоверяването, направено от Районен съд, [населено място] върху копието от първоинстанционното решение. Именно в мотивите на цитираното първоинстанционно решение по гр. дело № 2013/1993 г. е отразено, че гр. дело № 1607/1993 г., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и което решение към момента на постановяване на решението по гр. дело № 2013/1993 г. е вляло в сила е било приложено към гр. дело № 2013/1993 г. Решението по него е било обжалвано от М.Г. видно от направеното удостоверяване от Районен съд, [населено място], както и от данните по удостоверение изх. № 617/17.07.2012 г. на същия съд, а също така и призовките по второинстанционното дело на окръжен съд, [населено място] до Г. Д. и А. Д., по което страна е била М. Г.. Следователно най – късно на 07.05.1997 г., когато е било постановено второинстанционното решение по гр. дело № 717/1996 г. на Окръжен съд, [населено място], молителката е вече е знаела за постановяване на решението, чиято отмяна претендира, тъй като то е било приложено с гр. дело № 1607/1993 г. на Районен съд, [населено място] към гр. дело № 2013/1993 г. на същия съд, срещу решението, по което Г. е подала жалба и в което решение е цитирано вече приключило с влязло в сила на 12.07.1994 г. решение гр. дело № 1607/1993 г. Срокът за отмяна на цитираното решение спрямо датата на постъпване на молбата за отмяна и на двете основания е пропуснат. Освен това към тази дата – 07.05. 1997 г. и по силата на отменената процесуалноправна уредба – чл. 232, ал. 1 ГПК е изтекъл пределния едногодишен срок, в който Г. е могла да подаде молбата на посочените по – горе основания /чл. 231, ал. 1, б. „е” и чл. 233, ал. 2 ГПК – отм./ и се е преклудирало правото й да иска отмяна на влязлото в сила решение. Молителката не доказва както твърдението си за узнаване на съдебното решение на 17.07.2012 г., така и оспорването на представените от ответницата Д. Д. писмени доказателства за узнаване на съдебния акт още през 1997 г.
Налице е и друго основание за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК. Както се установи от изложеното по – горе Г. е била конституирана, като страна в производството гр. дело № 1607/1993 г. и по отношение на същата е постановено решение. Лицето, участвало като страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна претендира няма правен интерес да иска отмяна на същото решение по реда на чл. 304 ГПК. Това е така, защото интерес да подадат молба по този ред имат само онези трети лица, които имат право на иск, като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари със страна по делото, ако биха били конституирани като главна страна, а Г. е била конституирана като ответница в производството. Г. е била страна по делото и за това няма правен интерес да иска отмяна по чл. 304 ГПК.
Искането за прогласяване нищожност на цитираното решение в извънинстанционно производство е недопустимо, тъй като отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е процесуален способ за защита по отношение на неправилни решения извън приложното поле, на който са нищожните решения. При този изход на делото молителката следва да заплати на ответницата по молбата за отмяна – Д. Д. разноски за настоящето производство, които видно от договорите за правна защита и съдействие възлизат на сумата 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 26.09.2013 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Н. Г. за отмяна на решението от 20.04.1994 г. по гр. дело № 1607/1993 г. на Районен съд – [населено място] по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и по чл. 304 ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Г. да заплати на Д. Г. Д. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 300 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: