О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1305
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5122 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. М. И. срещу решение № 813 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 481/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответницата Е. Я. Б. не е взела становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 6096 от 28.12.2013 г. по гр. дело № 17875/2012 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. М. И. иск против Е. Я. Б. за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7654/08.10.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 14169/12 на В., VІІІ състав за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща задължение по договор за заем от 30.07.2008 г. с падеж на 28.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 422 ГПК. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че ищецът е превел от сметката си в [фирма] – клон В. по сметка на ответницата в същата банка на 30.07. 2008 г. сумата 10000 лв., както и е приел, че като основание за превода в платежния документ е записано „захранване на сметка”. Окръжният съд е изложил мотиви за това, че въззивникът не е установил главно и пълно с допустимите доказателствени средства наличието на облигационна връзка между него и въззиваемата с твърдяните параметри – договор за заем от 30.07.2008 г. за сумата 10000 лв. с падеж на 28.09.2012 г. Прието е още, че свидетелските показания така, както са поискани – за установяване на обстоятелствата, при които е бил сключен договорът за заем, както и останалите елементи на този договор извън факта на предаване на сумата, волята на страните относно причината за сключване на договора за заем, уговорките относно начина и срока на връщане на сумата, правата и задълженията на страните и други елементи на заемното правоотношение са недопустими предвид стойността на договора – по – висока от 5000 лв., на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Решаващият състав е преценил, като неотносими към случая правните разрешения в решение по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. С оглед на тези съображения окръжният съд е приел, че ищецът не е доказал, че между него и ответницата е налице договор за заем, съответно не е установил съществените елементи на договора. С оглед на посочените мотиви съставът на окръжния съд е направил и крайния си извод за отхвърляне на иска.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„В оспорения от доверителя ми съдебен акт съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос относно приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК при доказване на договори за заем на стойност над 5000 лв. и колизията, в която посочената норма се намира с нормата на чл. 240 от ЗЗД, в противоречие с практиката на Върховния Касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и характерезираща се със задължителен за съдилищата характер”.
Касаторът счита, че процедирането на въззивният съд приел искането му за допускане на свидетелски показания за установяване съществени елементи на договора за заем за недопустимо е в противоречие с правните разрешения в практиката по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о., в което касационният съд обосновал, че при наличие на документ за предаване на сумата няма забрана за установяване на останалите елементи на договора със свидетелски показания.
Настоящият състав счита, че поставеният въпрос е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о., в което е даден отговор на въпроса по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при установяване на неформални договори, какъвто е договора за заем, над определената в закона стойност. В мотивите си касационният съд е приел, че при иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено /при наличието на документ за предаване на сумата/, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Въззивният съд по този въпрос е обосновал друг извод, а именно, че свидетелските показания са недопустими, предвид стойността на договора – по – висока от 5000 лв. Изводът е в отклонение от разрешенията в цитираното касационно решение. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд във връзка с поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като в приложението към касационната жалба не са обосновани хипотези по разпоредбата. Освен това в случая е налице задължителна съдебна практика, с която е дадено тълкуване на закона, основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, изключващо наличието на основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 813 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 481/2014 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: