О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 19.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1255 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. Д. от [населено място], приподписана от адв. Г., срещу определение № 15 от 29.01.2015г., по гр.д. № 7239/2014г., по описа на ВКС, ІІ ГО, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на решение № 2427/12.06.2012 г. по гр. д. 3316/2011 г. на Пловдивски районен съд, а молителят К. А. Д. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразяват се подробни доводи и съображения за неправилност на решението, предмет на молбата за отмяна. Искането е да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на съответния състав на ВКС за произнасяне по същество на молбата за отмяна.
Ответната по частната жалба страна взема становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения подлежат на отмяна по реда на извънинстанционното производство. В настоящия случай се иска отмяна на съдебно решение, което е било обезсилено като процесуално недопустимо от въззивната инстанция – съдебното решение, предмет на молбата за отмяна, е обезсилено като недопустимо с решение № 934/27.05.2013 г. по в. гр. д. № 737/2013 г. на Пловдивски окръжен съд и делото е върнато на районния съд за произнасяне съгласно дадените указания. Липсва влязъл в сила съдебен акт, който да може да бъде отменен по реда на извънинстанционния контрол. Това обстоятелство прави производството за отмяна процесуално недопустимо само на това основание. Същевременно на молителя са давани указания да конкретизира основание за отмяна. В две допълнителни молби от 03.11.2014 г. и 17.11.2014 г. същият е възпроизвел буквално отделни части от първоначалната молба за отмяна, като отново липсва точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303 ГПК. По тези съображения е обосновал извод , че молбата следва да се остави без разглеждане.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и е правилно. Съображенията за това са следните:
С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта й. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. В случая не е налице подлежащ на отмяна съдебен акт.
Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения. Целта на отмяната е да се отстрани силата на пресъдено нещо на порочното решение и да се повтори разглеждането на делото, за да бъде заместено неправилното решение, с ново правилно решение, в което да бъде защитен принципът на дирене на истината в гражданския процес (чл. 10 ГПК). На отмяна подлежат необжалваемите решения и ползващи се със сила на пресъдено нещо. Със силата на „пресъдено нещо” се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право и задължава страните да преустановят правния спор. Решението, чиято отмяна се иска в случая, не е влязло в сила и не се ползва със сила на пресъдено нещо. То е обжалвано и по реда въззивния контрол е обезсилено като недопустимо като делото е върнато за ново разглеждане. Предвид изложеното това решение не е от кръга на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Съобразно изложеното атакуваното определение следва да се потвърди. Доводите на молителя по същество на правния спор са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне. Съобразно изхода на спора на жалбоподателя разноски не се следват, но същия следва да заплати сторените такива от насрещната страна в размер 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 29.01.2015г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 7239/2014г.
ОСЪЖДА К. А. Д. да заплати на [фирма] сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: