О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 29.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 794/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТП „Държавно горско стопанство Ц.“,чрез процесуален представител юрисконсулт И. Ж., срещу решение № V-102/ 29.10.2015 г. по гр.д. № 1589/ 2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
Ответницата по касационната жалба Я. Д. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.П. В., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 65/ 21.07.2015 г., поправено с решение от 03.12.2015 г. , постановени по гр.д.№ 173/ 2015г. на Районен съд-Царево в частите, с които е признато за незаконно уволнението на ищцата -ответник по касационната жалба в настоящото производство, извършено със заповед № РД-05-061/ 12.03.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и същата е отменена, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност завеждащ административна служба и е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 4 171,36 лв., ведно със законната лихва от 11.05.2015 г. до окончателното плащане, а искът до пълния му размер е отхвърлен. С въззивното решение то е отменено частично в отхвърлителната част относно иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ и вместо това касаторът е осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение в размер на сумата 1 624 лв.,ведно със законната лихва от 11.05.2015 г. до окончателното плащане.Присъдени са разноски. Въззивният съд , споделяйки изводите на първоинстанционния съд, е приел, че касаторът е извършил съкращаване в щата, при което не може законосъобразно да освободи ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ. Посочил е, че върху работодателя лежи тежестта да докаже, че е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника, на посоченото основание. Констатирал е, че не е представена длъжностна характеристика за последно заеманата от ищцата длъжност и не може да се направи съпоставка на трудовите функции по нея и по новата длъжност специалист човешки ресурси. Счел е, че не може да се вмени вина на ищцата за липсата на длъжностната характеристика, независимо че е било нейно задължението да съхранява трудовите досиета, доколкото не са налице други доказателства, че тази характеристика е съществувала в трудовото й досие, но не е била предадена на предприятието заедно с останалата документация при напускането й . На база съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел, че е налице промяна на длъжността завеждащ административна служба в длъжност специалист човешки ресурси, че първата е заличена от структурата на работодателя и е съпътствана от вътрешно разместване и структурни промени в предприятието с оглед : включване на новата длъжност в щатното разписание и преминаването й от една група на субординационна вътрешноведомствена подчиненост и вид персонал с изискване за минимално образование и квалификация в друга, поставена по-високо в йерархията с възможност и изискване за вземане на самостоятелни управленски решения и завишена отговорност; код според националния класификатор за заеманите длъжности непосредствено следващ най-висшите управленчески кадри.Поради това е приел, че е налице не вземане на решение от работодателя за промяна в длъжностната характеристика с изискване за минимално образование и квалификация по целесъобразност , а извършване на съкращение в щата на заеманата от ищцата длъжност, като е създадена качествено нова такава. Намерил е, че разликата между длъжностите не се изразява само в промяна на наименованието.Тъй като в предприятието е извършена макар и частична промяна в щата, засегнала и работното място на ищцата, работодателят не може да се позове на целесъобразност за промяна в изискванията за заеманата длъжност и да я освободи поради това, че не отговаря на новите изисквания за степен на образование и квалификация. Уволнението на такъв служител може да се извърши единствено на основание съкращение в щата. Поради допълнително изтеклия срок , през който ищцата е останала без работа е присъдил допълнителното обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с утвърдената практика на ВКС и че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради противоречивото тълкуване разпоредбите на чл.328 ал.1 т.2 и т.6 КТ. Счита, че по безспорен начин е установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ, тъй като не притежава необходимото образование на заеманата длъжност. Според представените доказателства тя има средно общо образование. С решение на УС е прието ново длъжностно щатно разписание, като се променя само наименованието на досегашната длъжност завеждащ административна служба, за която се изисква средно образование в специалист управление човешките ресурси, с висше образование. Запазва се характерът и съдържанието на заеманата работа. Намира, че въззивният съд не е съобразил представените доказателства и писмени бележки. Позовава се на решения на ВКС по гр.д.№ 229/ 2011 г. ,ІІІ г.о. и по гр.д.№ 380/ 2009 г., ІV г.о., според които само в рамките на изложените в заповедта факти и обстоятелства следва да се преценява основанието за прекратяване на трудовия договор. Навежда довод, че в съдебната практика последователно се провежда изискването за реалност на съкращението- решения по гр.д.№ 909/1994 г., ІІІ г.о., гр.д.№1010/1994г., гр.д.№ 924/2011 г., ІІІ г.о.Затова съдът е бил длъжен да изиска страните да представят доказателства за съдържанието на трудовите функции и да направи изводи, дали е налице идентичност или различие на трудовите функции. Намира,че въззивният съд е следвало да допусне свидетели за установяването им. Поради липса на доводи в тази насока в исковата молба, за касатора не е съществувала възможност да направи такива искания. Посочва, че при преценката за идентичност на трудовите функции следва да се има предвид и приетото в решения, постановени по гр.д.№ 954/ 2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 7170/ 2014 г., ІV г.о., гр.д.№ 1561/ 2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 1241/ 2012 г.,ІV г.о. При идентичност на трудовите функции работодателят ще изпадне в положението да извърши фиктивно съкращение в щата. Намира, че е проведено успешно пълно и главно доказване относно основанието за прекратяването на договора. Изтъква, че въззивният съд не се е съобразил с богатата съдебна практика в тази насока, а така също и с разпоредбата на чл. 127 ал.1 т.4 КТ относно задължението за връчване на длъжностна характеристика и което няма отношение към законността на уволнението-решение по гр.д.№166/2009 г., ІV г.о. Поставя въпросите:
-основателно ли е да се направи заключение от съда, че е налице реално съкращаване на щата, след като по делото не е установено по безспорен начин различие в трудовите функции между две длъжности, различни само като наименование, но не и като характер на извършваната работа, съответно липсват доказателства за наличие на новосъздадена длъжност;
-липсата на длъжностна характеристика за длъжност, на която е преназначен служител води ли непременно до извода, че лицето изпълнява съществено различни по съдържание трудови функции от изпълняваните до момента други длъжности, различни само по наименование;
-допустимо ли е да се твърди, че е налице качествено нова длъжност, тъй като за същата се иска по-високо образование и е с нов код по НКПД, но без доказана промяна в нейното съдържание и същност, с оглед естеството на осъществяваната от работодателя търговска дейност;
-допустимо ли е при липса на писмени доказателства- длъжностна характеристика, относно наличие или липса на определени трудови функции за дадена длъжност, същите да се докажат с гласни такива;
-допустимо ли е да се постанови решение от две инстанции единствено относно наличие на основание за прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.328 ал.1 т.2 КТ съкращаване на щата, без да се разгледат истинските мотиви и доказателства към тях, изложени от работодателя в заповедта за уволнение, по реда на чл. 328 ал.1 т.6 КТ;
-може ли да се приеме,че при липса на длъжностна характеристика за последната заемана длъжност в досието на служител, той е бил длъжен и е изпълнявал възложените му трудови функции, съгласно последната налична и връчена му по установения ред длъжностна характеристика за длъжност личен състав, деловодител, която е била идентична с последната завеждащ административна служба по съдържание и различна единствено като наименование;
-в случай, че работодателят осъществи освобождаване на свой служител по реда на чл. 328 ал.1 т.2 КТ, би ли било налице фиктивно съкращаване на щат, при положение, че не е представено категорично писмено доказателство, доказващо заличаване на съдържанието на трудовите функции изцяло в щата на предприятието за длъжността, която е заемало в момента.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд. Първите три въпроса са относими към правилността му и са детерминирани от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Правилността на обжалваното решение, съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1, не може да бъде предмет на обсъждане и поставяне на въпрос във фазата по селекция на касационната жалба, а в следващото производство по чл.290 ГПК.По останалите въпроси въззивният съд не е формирал изводи, те произтичат от виждания на касатора за това, как би се провело успешно пълно и главно доказване на обстоятелствата по спора. Отново не са съобразени разрешенията в цитираното ТР, според които поставеният въпрос , за да представлява основание за допускане на касационно обжалване, трябва да е свързан с решаващата воля на съда по предмета на делото. Когато не са поставени релевантни въпроси, касационният съд не дължи произнасяне относно наличието на допълнителни основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са обосновани и твърдяните допълнителни основания. Касаторът не е развил поставените въпроси в поддържаните хипотези по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изложил е цитираните по-горе оплаквания за противоречие с актове на ВКС, но без да ги обвърже с поставените въпроси. За да бъде доказано основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи и да направи анализ и съпоставка на съдържащите се в нея разрешения по поставения правен въпрос и в какво се изразява противоречието между тях и изводите в обжалвания съдебен акт. Касаторът не е изпълнил това свое задължение. Освен това следва да се посочи и че приложените решения по гр.д.№909/1994 г., ІІІ г.о. и 1010/1994 г., ІІІ г.о. са неотносими, тъй като в тях са формирани правни изводи относно органа, който следва да извърши промени в щата и кога съкращението в щата е фиктивно. Доколкото те не са задължителни, при наличие на противоречиви правни изводи по поставения във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд въпрос, би могло да бъде обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Неотносими са и решенията , представляващи задължителна съдебна практика, като постановени по реда на чл. 290 ГПК, по гр.д.№954/2009 г., ІV г.о., в което са дадени разрешения за целта на извършване на подбор; по гр.д.№1241/2012 г., ІV г.о.- за наличие на съкращение в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно са били възлагани за изпълнение на друг работник; по гр.д.№1561/2010 г., ІV г.о., по въпроса кога съкращението в щата е фиктивно; по гр.д.№166/2009 г., ІV г.о.- за обусловеността на законността на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ от изпълнението на работодателя да връчи длъжностна характеристика съгласно чл.127 ал.1 т.4 КТ. По тези въпроси- кога съкращението в щата е фиктивно, какви са целите на подбора, кой орган трябва да извърши съкращението, за задължението на работодателя да връчи длъжностна характеристика на работника и как се отразява невръчването й на законността на уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ въззивният съд не е излагал мотиви. Издирената съдебна практика трябва да съдържа разрешения по изведения въпрос, а не по въпроси, които касаторът счита за важни, но по които не са излагани съображения в обжалваното решение. Също за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от постановките, съдържащи се в останалите приложени съдебни актове . Няма противоречие с приетото в решение по гр.д.№229/2011 г., ІІІ г.о. и в решение по гр.д.№380/2009 г., ІV г.о. за задължението на съда да съобрази със заявеното от работодателя правно основание , на което е уволнил работника. Въззивният съд е направил преценката си в рамките на изложените в заповедта факти , приел е, че те не са налице и е уважил иска. Идентично не може да се приеме наличие на противоречие с приетото в решение по гр.д.№7170/2014 г., доколкото въззивният съд е счел, че в новооткритата длъжност има нови съществено различни функции, при което е налице съкращение в щата; с приетото в решение по гр.д.№924/2011 г., ІІІ г.о., според което съкращение в щата има и когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност.
Относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени никакви аргументи.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
На ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,чието заплащане в брой е отразено в приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-102/ 29.10.2015 г. по гр.д. № 1589/ 2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Ц.“- [населено място], да заплати на Я. Д. Д. сумата 740/седемстотин и четиридесет/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: