О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 662
гр. София 28.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1713 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Е. А. чрез пълномощника му, адвокат Ю. Б. Н. срещу решение № 469 от 27.11.2012 г. по гр. дело № 763/2012 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения от Я. П. А. против касатора иск за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете А. В. А. за разликата между 110 лв. и 200 лв. месечно със законната лихва, както и в частта, с която е присъдена държавна такса в размер на сумата 208.80 лв.
Ответницата Я. П. А. чрез пълномощника си, адвокат И. И. Ж. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за това, че в приложението към касационната жалба не се сочат доводи за противоречие на изводите на съда в атакуваното решение с приложените актове на съдилищата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Добрички окръжен съд е отменил решение № 17 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 1267/2012 г. на Добрички районен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за издръжка за разликата между 110 лв. и 200 лв. и е постановил решение, с което е осъдил В. Е. А. да заплаща за детето А. В. А. още по 90 лв. месечно, ведно със законни лихви за всяка закъсняла вноска, считано от 01.09.2011 г. до настъпването на основания за изменяването или прекратяването й. Този изход на спора е обоснован с извод за незаконосъобразна преценка на районния съд за възможностите и материалното състояние на ответника да заплаща издръжка, като е констатирано, че същият е безработен, но предвид възрастта и условията на трудовия пазар в София, където живее е в състояние да получава повече от минималната работна заплата и да обезпечава детето си с 200 лв. месечно.
Касаторът твърди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че съдебната практика при определяне размера на издръжката на основание чл. 143 СК е противоречива, както и че съдът не е взел под внимание възможностите на бащата и възрастта на детето. Жалбоподателят освен това е цитирал част от мотивите на решение по гр. дело № 700289/2012 г. на Районен съд, [населено място] относно определяне на издръжка за четиригодишно дете. Същият е изложил становище, че за настоящия случай 200 лв. месечна издръжка е достатъчна за детето, която да се подели между двамата родители. Бащата бил във влошено материално положение и в невъзможност да предоставя определената от въззивния съд издръжка. С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, защото изложението не съдържа въпрос, обективиращ решаващите изводи на въззивната инстанция по предмета на спора и противоречащи на приложената практика. За да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, решаващите изводи в мотивите на съдебния акт трябва да са свързани с конкретен правен въпрос, който в случая касаторът не е поставил, а е посочил нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, защото са относими към друго производство по чл. 290 ГПК, при допускане на касационен контрол. Изразеното по съществото на спора недоволство от размера на присъдената издръжка съдържа доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Начинът, по който се определя издръжката по чл. 143 СК във всеки отделен случай е конкретен, зависи от много фактори, основните, от които са изяснени в ППВС № 5 от 31.11.1981 г., но които са специфични за индивидуалния правен спор и за това правните въпроси трябва да засягат конкретна проблематика по прилагането на чл. 143 СК, а в случая те не са въведени. Касаторът вместо въвеждането на конкретен правен въпрос във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора е изложил субективното си виждане относно размера на дължимата издръжка, отразяващо позицията му в процеса По тази начин не са съобразени разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, съгласно които правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Приложените копия от решения на Районен съд – [населено място] и Габровски окръжен съд не съдържат данни, че са влезли в сила, поради което с представянето им не се обосновава наличие на съдебна практика, противоречаща на правните разрешения в обжалваното въззивно решение, а освен това не са изложени и твърдените от касатора противоречиви правни разрешения в обжалваното решение и приложените решения. Липсата на въведен, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос възпрепятства възможността за обосноваване на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационен контрол. Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469 от 27.11.2012 г. по гр. дело № 763/2012 г. на Добрички окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: