О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 11.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 10/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Х. К., подадена чрез процесуалния представител адв.Ц. Б. срещу решение №196/27.09.2012 г. по гр.д.№406/2012 г. на Сливенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализция –С.”-О., представлявано от управителя П. Д. М., в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адв.С. Р., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е потвърдил решение №313/23.05.2012 г. по гр.д.№8253/2012 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл.344 ал.1 т.т.1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа на длъжност „чистач” и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето,през което е останала без работа в продължение на шест месеца в размер на сумата 3052 лв. В. съд е приел, че заповедта е мотивирана, изискани са обяснения по чл. 193 КТ и от доказателствата по делото е установено, че е нарушила трудовите си задължения. Аргументирал е изводите си ,че конкретното дисциплинарно нарушение , изразяващо се в неизпълнение на законно разпореждане на работодателя за период от две седмици да изпълнява задълженията си на чистач на друго работно място, е тежко и наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на тежестта му.Приел е, че преместването е било продиктувано от производствена необходимост да се почисти района на Пречиствателната станция за отпадни води; че условията на работа на новото работно място не се различавали съществено от условията на обичайното работно място; че в длъжностната характеристика на жалбоподателката влиза почистването и на дворни места. Неизпълнението на заповедта е продължило дълго , възникнали са вредни последици , изразяващи се в отрицателно въздействие на организацията на трудовата дейност, за които е сигнализирал ръководителят на Пречиствателната станция. Съобразил е и обстоятелството, че на жалбоподателката е било налагано дисциплинарно наказание „забележка”.По отношение възражението на жалбоподателката за влошено здравословното състояние е приел,че ако е считала заповедта за преместване по чл.120 КТ за незаконосъобразна на това основание , е следвало да я атакува пред съда,както и че през целия период на неизпълнение е била на работа на старото си работно място.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е извела следните въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда: при определяне дали е тежко нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на издадена от работодателя заповед, следва ли да се отчитат конкретните тежест на нарушението и обстоятелства, при които то е извършено и длъжен ли е въззивният съд да упражни контрол за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. Счита,че въззивният съд е отговорил на тези въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика създадена по реда на чл. 290 ГПК с решение №192/18.13.2010 г. по гр.д.№876/2009 г.ІV г.о. и решение №461/17.06.2010 г. по гр.д.№626/2009 г. ІІІ г.о.,както и с други решения на ВКС, представляващи казуална практика, а именно: решение №1440/03.10.2005 г. по гр.д. №974/2003 г., ІІІ г.о. и решение №1326/02.11.1999 г. по гр.д.№219/1999 г. ,ІІІ г.о.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Изведените материалноправен и процесуалноправен въпрос от жалбоподателката са решени в съответствие със създадената задължителна съдебна практика по тях, както и с нормата на чл.189 КТ. Освен цитираните от жалбоподателката решения по чл.290 ГПК могат да се посочат и решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д.№1040/2009 г., ІV г.о., решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д.№626/2009 г., ІІІ г.о., решение № 476/09.07.2010 г. по гр.д.№269/2009 г., ІІІ г.о. и др.Последователно във всички тях се застъпва становището, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение и цялостното му поведение при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол.В случая работодателят е квалифицирал извършеното нарушение по чл.187 т.7 КТ,изложил е съображения относно тежестта му,формата на вината-пряк умисъл, отражението на производствения процес,който е бил затруднен.В. съд подробно е обсъдил тези аргументи и е упражнил дължимия в тази насока съдебен контрол,като е съобразил и продължителността на неизпълнението и дисциплинарното минало на жалбоподателката. Обжалваното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика.Останалите оплаквания на жалбоподателката се отнасят до обосноваността на изводите на съда по фактите на делото, което не може да бъде причина за допускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/19.10.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК. Поради това настоящият състав на ВКС намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №196/27.09.2012 г. по гр.д.№406/2012 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Х. К. да заплати на „В. и к. С.”-О., представлявано от управителя П. Д. М. сумата 600 /шестстотин/лв. направени разноски по делото .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: