О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 10.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4780/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на П. В. С. против определение № 2978 от 04.02.2016 г. по гр. дело № 4249/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на СГС е оставил без уважение молба № 145447/25.11.2015 г. по чл. 248 ГПК, подадена от настоящата частна жалбоподателка. За да постанови този резултат съдът е приел, че възражението на С. по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Определението е правилно.
Въззивното производство пред СГС е било образувано по жалби на ищцата П. С. против решение от 07.03.2014 г. по гр. дело № 41933/2012 г. на СРС, І г.о., 36 състав, с което са отхвърлени исковете й срещу [фирма], [населено място] по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за поправяне на магазин в размер на сумата 3500 лв., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на сумата 1250 евро и против решение от 24.09.2014 г. за допълване на първоначалното решение, с което е отхвърлен иск на същата ищца против същия ответник, за извършване на основен ремонт на изградената от него водопроводна и канализационна инсталация на жилищна сграда в [населено място],[жк], бл. 429. С така подадените жалби висящността на производството е била възобновена изцяло. Дружеството е представило пълномощно за представителство пред съдебните инстанции за адвокатско дружество „Г. и С.” и лично за адвокат Г. А., както и копия от фактура и преводно нареждане за кредитен превод, от които е видно, че е договорило и заплатило адвокатски хонорар в размер на сумата 1150 лв. с ДДС, общо 1380 лв. за процесуално представителство пред СГС. Представило е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който размера на разноските е 1380 лв. С въззивното решение съдът е потвърдил решенията на първоинстанционния съд, посочени по – горе, като е осъдил жалбоподателката да заплати на въззиваемото дружество сумата 1380 лв., разноски, направени във въззивното производство. Изложените мотиви за присъждането на разноски съдържат съображения за своевременно предявяване на искането по чл. 78, ал. 1 ГПК, за дължимостта им, предвид изхода на делото, доказаността на размера им, както и за липсата на основание по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера им. Липсата на основание по чл. 78, ал. 5 ГПК е обоснована с разбирането, че възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и с оглед на обстоятелството, че процесуалният представител на въззиваемата страна е участвал активно в процеса, изготвил е отговори на въззивните жалби и е осъществил процесуално представителство по настоящето дело. В обжалваното пред настоящата инстанция определение е разгледано искането на молителката по чл. 78, ал. 5 ГПК, цитирани са мотивите на съда, с които същото е отхвърлено, изразено е разбирането, че доколкото не са настъпили нови факти и обстоятелства, които следва да бъдат съобразени, преповтаряне на вече отразените с решението мотиви не е необходимо, поради което молбата е оставена без уважение.
В частната жалба са изложени доводи, с които се поддържа, че фактическата и правна сложност на делото не обуславя дължимост на разноските в присъдения размер, като е посочено, че във въззивното производство не били събирани нови доказателства, не били изготвяни допълнителни становища, било проведено едно открито заседание, ответната страна подала кратък отговор на въззивната жалба, процесуалният представител на въззиваемото дружество бил изложил аргументи, познати от първоинстанционното дело.
Тези доводи не релевират основателност на частната жалба поради следните съображения:
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото / в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2013 г., т. 3 на ОСГКТК на ВКС/. В конкретния случай реализираната от процесуалния представител на въззиваемото дружество защита е предоставена по правен спор, който се характерезира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане във въззивното производство и които формират спорното право по три иска, а правната сложност е породена от преценката на спорните въпроси за основателността на претенциите. Становището на адвокат Г. А. съдържа разглеждане и отговор на поставените от жалбоподателката въпроси и съображения. Доводите в частната жалба, че във въззивното производство не били събирани нови доказателства, не били изготвяни допълнителни становища, било проведено едно открито заседание не променят изводите, направени по – горе от настоящата инстанция, тъй като изброените от частната жалбоподателка процесуални действия не обуславят характера на спора, съответно неговата фактическата и правна сложност, а релевират единствено усилията на страните да обосноват фактическите си и правни твърдения. В тази връзка доводите на жалбоподателката не се подкрепят и от собствената й преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото при определяне на адвокатското възнаграждение по отношение на собствената й правна защита, което видно от договора за правна защита и съдействие е в размер на сумата 1700 лв. При липсата на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът присъжда разноските с оглед изхода на делото в техния действителен размер, който видно от доказателствата по делото, обсъдени по – горе е в размер на сумата 1380 лв.
От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2978 от 04.02.2016 г. по гр. дело № 4249/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: