О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 601
гр. София, 08.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1989 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Н. В. П. срещу решение № 129 от 01.02.2016 г. по гр. дело № 31/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав.
Ответникът К. И. И. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е отменено решение № 3753 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 10373/2015 г. на Пловдивски районен съд, І граждански състав в частта, с която първостепенният съд е отхвърлил иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от К. И. И. против настоящия касатор и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен, като са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 400 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че писмените обяснения на ищеца И., който е изпълнявал във въззиваемото дружество длъжност „Отговорник склад” не са били дадени в рамките на дисциплинарното производство, инициирано от работодателя. Съдът е констатирал, че същите обяснения са представени от И. във връзка с нежеланието му да изпълнява длъжността „Водач електрокар” за периода от 27.07.2015 г. до 31.07.2015 г., която дейност работодателят е възложил със заповед № 179/23.07.2015 г. по чл. 120 КТ. Неизпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ от страна на ответника по исковете, решаващият състав на окръжния съд е обосновал още и с мотива, че ръководството на дружеството е обсъждало въпроса за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца едва на следващия ден, след като обясненията са били дадени /28.07.2015 г./, а наложеното дисциплинарно наказание / в заповед № 195/10.08.2015 г., описано, като „неизпълнение на възложената му работа /чл. 187, т. 3 от КТ/, неизпълнение на законните нареждания на работодателя /чл. 187, т. 7 от КТ/, извършени в периода от 27.07.2015 г. до момента”, е за нарушение, извършено за значително по – дълъг период от време – от 27.07.2015 г. до 10.08.2015 г. С оглед на тези мотиви окръжният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно само на това основание.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, формулиран, както следва: „Когато се извършва нарушение на трудовата дисциплина за определен период от време и за този период са взети обяснения от работника по чл. 193 КТ и след това той отсъства от работа, следва ли преди издаване на заповедта да се изискат отново обяснения от работника след като през това време той не е работил и съответно за този период не е извършвал нарушения ?”.
За да е налице общо основание за допускане на касационен контрол правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд правни разрешения, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая касаторът не е извел правния въпрос, цитиран по – горе от разрешенията във въззивното решение, а е поставил въпрос, който произтича от становището му, че е взел обяснения от работника по чл. 193 КТ, както и че тези обяснения са взети за периода на нарушението. Въпросът в приложението не е съобразен не само с решаващите изводи на окръжния съд, съгласно които писмените обяснения от 27.07.2015 г. ищецът е дал непосредствено след узнаване на заповедта за временното му преместване на длъжността „Водач електрокар”, преди обсъждане от работодателя наличието на отговорност по чл. 188, т. 3 КТ, но и със самата заповед по чл. 188, т. 3 КТ, съгласно която дисциплинарната отговорност на И. е ангажирана за дисциплинарни нарушения за периода от 27.07.2015 г. до 10.08.2015 г., т.е. за времето, през което според изложеното във въпроса, същият „не е работил и съответно за този период не е извършвал нарушения”. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като поставеният от касатора въпрос не произтича от изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото и съответно не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Необходимо е да се имат предвид още и следните съображения. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Съгласно разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото отсъства и в настоящето приложение е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи и следното. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, както се посочи липсва релевантен правен въпрос, към който да се отнесе допълнителното основание по нормата. Липсва и мотивирано изложение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез посочване и обосноваване наличието на практика, формирана при неточно приложение на закона, на практика на съда, която не е актуална с оглед промяната на обществените условия и законодателството, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби / в този смисъл са разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които страната не е съобразила при изготвяне на приложението към касационната жалба/.
Предвид горните мотиви следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие, посочени и в списъка по чл. 80 ГПК са в размер на сумата 500 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 01.02.2016 г. по гр. дело № 31/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. И. И. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: