О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 28.10.2014година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 3943/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №356 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 21.02.2014год. по в.гр.дело №2264/2013год. С това решение е потвърдено решение №2054 от 17.05.2013г., постановено по гр. д. № 64/2012г. по описа на Районен съд – [населено място], с което са отхвърлени предявените от Д. В. С. против [фирма] [населено място] обективно съединени искове по чл.232 ЗЗД вр. с чл. 228, от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД и чл. 232 от ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на следните суми: 1229 лева – заплатена сума за разходвана електрическа енергия за периода от 24.02.2011г. до 20.05.2011г. и лихва от 58,36 лева; 387,83 лева – за използвани ВиК услуги; 195 лева – такса за охрана със С. за периода 01.01.2011 Г.-31.05.2011 г.; стойността на вещи: хладилник – „П.“ -150 лева; хладилник „К.“ – 150 лева; хладилник „Г.“ – 300 лева; фризер „Л.“ 500 литра – 600 лева; фризер, вертикален „А.“ 600 литра – 550 лева; кухненски плотове 5 броя – 200 лева; кухненски шкафове 5 броя – 200 лева; оборудване за бар-плот – 360 лева; метален рафт 3 броя – 300 лева; стелажи, метални бели 3 броя – 81 лева, мивки алпака 3 броя – 300 лева; 5010 лева -обезщетение за пропуснати ползи от неплатени наеми, частично от пълен размер, от неполученият наем в размер на 9600 лева за периода от 01.04.2011г. до 07.12.2011г., като ищецът е осъден да плати на ответника сумата от 1750 лева, направени по производството разноски.
Касационната жалба е подадена от Д. В. С. чрез адв. Н.Я.. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, за неправилност и необоснованост на решението поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като се иска отмяната му. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което се сочи наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта на произнасянето по заявените претенции за заплащане на разходите, свързани с ползването на имота – заплатени консумативи за разходвани ел.енергия, ВиК услуги, за охрана, и за репариране на вредите, причинени при ползването на имота – стойността на липсващите вещи, е недопустима. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в тази му част въззивното решение е изключено от касационен контрол по този критерий. В случая всяка от тези претенции е с цена в размер под 5 000 лв., т. е. попада в категорията на необжалваемите по предвидения в закона критерий. Поради изложеното в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Касационната жалба в останалата й част, насочена срещу въззивното решение в частта на произнасянето по заявената като частична претенция за присъждане на сумата 5010 лева – част от неполученият наем в общ размер 9600 лева за периода от 01.04.2011г. до 07.12.2011г., е процесуално допустима. Подадена е в срок от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касацонното обжалване ВКС съобрази следното:
Д. В. С. е поддържал в исковата си молба , в молбата-уточнение на претенциите, приложена на лист 34 и 37 от делото на районния съд, и в молбата- уточнение по реда на чл.129 ГПК, от 23.01.2013г. на лист 235 от делото, че на 07.12.2009г. е сключил договор, с който е отдал под наем на [фирма] собствения си недвижим имот представляващ кафе аперитив – с адрес [населено място], [улица], за срок от 2 години при наемна цена от 1200 лева месечно. На същата дата е дал съгласие наемателя да преотдаде обекта под наем с писмен договор на ответника [фирма] с наемна цена 1200 евро. Поддържал е, че това лице не е заплатило дължимите консумативи – ток, вода, охрана-сот, местен данък и такса смет за периода 01.01.2011 г.-31.05.2011г., дължими за ползването на обекта, както и, че тези задължения в размер на 19 лв.- възстановяване на ел. захранване; 1229 лв.-ток за периода 24.02.2011-20.05.2011 г. и лихва 58,36 лв.; 387,83 лв – ВиК; 195-охрана С. за периода 01.01.2011г. – 31.05.2011г., са били заплатени от него. Поддържал е и това, че без негово съгласие ответникът е започнал преустройство на обекта, при което от същия били изнесени собствените му вещи /подробно описани в исковата молба/, придобити в лично качество, закупени през различни периоди от време. Тези вещи бил предал на наемателя си на 07.01.2009 г. с двустранен протокол, а той от своя страна ги предал на ответника на 09.12.2009г. Липсата на описаните вещи в обекта била констатирана от него след завършване на ремонта в същия. Твърдял е също, че поради неизпълнение на договорните си задължения ответникът е станал причина и неговият наемател „С. комерс” да не може да изпълнява задълженията си за заплащане на договорения наем – бил е лишен от възможността да получи уговорения наем между него и „С. комерс” за периода 01.04.2011г. – 07.12.2011г. в размер на 9600лв. Отправял е покана до ответника за заплащане на посочените задължения, но въпреки това последният не е изпълнил това. Съобразно тези твърдения е заявил искане ответникът да бъде осъден да заплати сумите от: 1229 лв.-ток за периода 24.02.2011г. – 20.05.2011г. и лихва 58,36 лв.; 387,83 лв.-ВиК; 195-охрана С. за периода 01.01.2011 Г.-31.05.2011 г. ; стойността на намиращите се в обекта вещи хладилник- П.-150 лв.; хладилник К.-150 лв.; хладилник Г.-300 лв.; фризер Л. – 500 литра – 600 лв.;фризер-вертикален-А.-600литра-550 лв.; кухненски плотове-5 бр.-200 лв.; кухненски шкафове-5 броя-200 лв.; оборудване за бар-плот-360 лв.; метален рафт-3 бр.-300 лв.; стелажи, метални бели – 3 броя – 81 лева, мивки алпака-3 бр. -300 лв.; както и 5010 лв. -обезщетение за пропуснати ползи – част от неполученият наем от дружеството „С. комерс” в общ размер на 9600 лв.
При така посочените фактически основания и заявени петитуми
Районният съд е квалифицирал заявените претенции като такива с правно основание чл. 232 от ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл.232 ЗЗД вр. с чл. 228, от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД. С решението му исковете са отхвърлени като неоснователни. ПРС е приел, че при пренаемен договор не възниква договорна връзка между наемодател и пренаемател. По тази причина ищецът не може да претендира от ответника заплащането на разходите, свързани с използването на вещта, нито вреди от неизпълнението на договорно задължение – както претърпени загуби – от липсата на изброените вещи, така и пропуснати ползи – от неполучени наеми. Отношенията между тях по повод на разходите за ползването на вещта, както и посочените в исковата молба вреди, се уреждат по правилата за неоснователното обогатяване и непозволеното увреждане. Такова основание на предявените искове не е посочено в исковата молба. Отчел е, че в подадената молба от 23.01.201Зг. искане за присъждане на сумите на основание неоснователно обогатяване и непозволено увреждане е заявено при условията на евентуалност. Счел е, че не дължи произнасяне по евентуалните претенции, тъй като последното представлява недопустимо изменение на иска чрез прибавяне на ново основание, което право се е преклудирало в първото по делото заседание.
В обжалваното решение Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е изложил съображения, че фактическите и правни изводи на районния съд са обосновани и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, поради което се възприемат от него и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Приел е изрично, че квалификацията на иска се определя от съда въз основа на заявения петитум, поради което и в случая районният съд правилно е квалифицирал исковете. Въз основа на безспорно установените в процеса факти е обосновал извод, че между ищеца и ответника не са налице облигационни правоотношения, поради което само на това основание така заявените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани. Счел е, че договорни отношения има между ищеца и [фирма], но претенцията не е заявена спрямо това дружество, което по договор е наемател на обекта, а е заявена против [фирма], който е пренаемател на обекта и има сключен договор за наем с дружеството [фирма]. Съобразно това е обосновал извод, че ищецът неправилно е предявил претенцията си спрямо ответника, а е следвало да я предяви против наемателя.
Предмет на настоящото производство е въззивното решение само в частта на произнасянето по предявения частичен иск за сумата 5010лв.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Във връзка с първото основание поддържа твърдение, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Това твърдение е необосновано. Ищецът е поддържал, че поради неизпълнение на договорните си задължения ответникът- пренаемател е станал причина и дружеството – наемател „С. комерс” да не може да изпълнява задълженията си за заплащане на договорения наем. Поддържал е също, че наемателят и пренаемателят са солидарно отговорни за заплащане на наема. Заявил е искане за присъждане на неполучения наем за исковия период от време. В уточнителната си молба от 23.01.2013г. ищецът изрично е посочил, че заявява претенцията си на договорно основание. Произнасянето на съда е в рамките на ищцовите фактически твърдения и заявен петитум и обжалваното решение е допустимо.
В изложението се поддържа от касатора твърдение за недопустимост на решението и поради това, че съдът е дал неточна правна квалификация на иска и самоволно е преиначил волята страната, заявена с исковата молба. Поддържа се също, че при неясноти по заявения иск съдът е следвало да остави исковата молба без движение за отстраняване на същите по реда на чл.129 ГПК. И това твърдение на касатора е необосновано. На първо място исковата молба два пъти е оставяна без движение и въз основа на уточненията на самия ищец досежно фактическите основания на претенцията и заявеното искане съдът е определил и правната квалификация на иска. На следващо място определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Правната квалификация е свързана с допустимостта на решението само при нарушение на диспозитивното начало – произнасяне извън заявения обем и предмет на търсената защита. В случая произнасянето е в рамките на твърденията и петитума на самия ищец.
В изложението си касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и във връзка с въпроса :„ когато въззивната жалба съдържа оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по това оплакване или може в хипотезата на чл.272 ГПК да се позове на мотивите на сочения за недопустим съдебен акт”. Позовава се на ТР№1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и на ТР№ 1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС. Обосновава наличието на това основание с твърдението, че при задълбочена проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд би стигнал до друг извод по въпроса за допустимостта на съдебното решение. По същество така поставен въпросът не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а съставлява оплакване за необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл.281 ГПК, и като такова подлежи на преценка във втория стадий на касационното производство, в случай че обжалването бъде допуснато.
Касаторът поддържа в изложението си и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса :”При пренаемането на недвижим имот, когато за валидност на договора за пренаемане се изисква съгласието на първия наемодател – собственика на имота, съществува ли облигационна връзка между двамата и какъв е нейният предмет, както и до каква граница може първият наемодател да търси репариране на претърпени загуби от пренаемателя в такъв случай и на какво правно основание”. Счита, че основанието по чл.280 т.3 ГПК е налице поради липса на практика по този въпрос.
Въпросът на касатора обуславя решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаната специфична предпоставка за достъп до касация. Налице е трайна и последователна съдебна практика, в това число и задължителна такава – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че при пренаемния договор не възникват договорни правоотношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Отношенията между наемодател и пренаемател се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване или непозволеното увреждане.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съобразно изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба, подадена от Д. В. С. чрез адв. Н.Я., против въззивно решение №356 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 21.02.2014год. по в.гр.дело №2264/2013год. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №2054 от 17.05.2013г., постановено по гр. д. № 64/2012г. по описа на Районен съд – [населено място], В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Д. В. С. против [фирма] [населено място] обективно съединени искове по чл.232 ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за присъждане на следните суми: 1229 лева – заплатена сума за разходвана електрическа енергия за периода от 24.02.2011г. до 20.05.2011г. и лихва от 58,36 лева; 387,83 лева – за използвани ВиК услуги; 195 лева – такса за охрана със С. за периода 01.01.2011 Г.-31.05.2011 г.; стойността на вещи: хладилник – „П.“ -150 лева; хладилник „К.“ – 150 лева; хладилник „Г.“ – 300 лева; фризер „Л.“ 500 литра – 600 лева; фризер, вертикален „А.“ 600 литра – 550 лева; кухненски плотове 5 броя – 200 лева; кухненски шкафове 5 броя – 200 лева; оборудване за бар-плот – 360 лева; метален рафт 3 броя – 300 лева; стелажи, метални бели 3 броя – 81 лева, мивки алпака 3 броя – 300 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3943/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №356 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 21.02.2014год. по в.гр.дело №2264/2013год., в останалата му част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: