О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 6628/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Я. Б. Б. срещу определение № 449/13.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3536/2014 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно Върховният касационен съд е отказал да разгледа частната му жалба срещу определение от 26.02.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.Счита,че цената на предявения от него иск е 5 305 лв.,поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване, а с това и определението на въвзивния съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на първоинстанционното и въззивното решение.
Ответниците по частната жалба Н. “П.” и С. о. не изразяват становище по нея.
ВКС, състав на ІІІ г.о. ,констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
Жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД, с цена 305 лв. за имуществени вреди и 5000 лв. за неимуществени вреди.Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, който е уважил иска за имуществени вреди изцяло , а иска за неимуществени вреди- до размер на сумата 1000 лв. и е присъдил разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част от тях. Присъдени са и разноски за въззивното производство. С определение от 26.02.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното и въззивното решения. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната му жалба срещу това определение като недопустима по аргумент от чл. 248 ал.3 изр.2 ГПК , тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че обжалваното определение е правилно. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански спорове. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска.
Предявените искове от жалбоподателя са съответно с цена под 5000 лв., за имуществени вреди и цена 5 000 лв. за неимуществени вреди, определена съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Двата иска са обективно съединени и всеки има отделна цена. Не може да се сподели твърдяното,че е предявен иск с обща цена 5 305 лв.Определеният праг за допустимост на касационното обжалване е в корелация с цената на всеки отделен иск, а не със сбора на цените на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно изводът, че поради необжалваемостта на въззивното решение, необжалваемо е и определението постановено по молба за изменение на решението в частта за разноските е правилен. По тази причина следва обжалваното определение да бъде потвърдено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 449/13.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3536/2014 г. на ВКС,ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: