О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1403/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Т. Г., Н. Т. К. и В. Т. Г. чрез пълномощника им, адвокат П. С. срещу решение № 269 от 31.07.2012 г. по гр. дело № 336/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответниците М. А. С. и Е. С. Н. чрез пълномощника си, адвокат Л. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
К. поддържат, че при постановяване на решение № 269 от 31.07.2012 г. по гр. дело № 336/2012 г., с което е потвърдено решение № 4424 от 18.08.2011 г. по гр. дело № 510/2006 г. на Районен съд – [населено място], гражданско отделение, трети състав за отхвърляне на искът им против М. А. С., В. Н. Н., Е. С. Н. – Х. и М. С. Т. за прогласяване нищожност на договор от 06.02.2004 г. за доброволна делба на недвижими имоти с нотариално заверени подписи на страните, Окръжен съд – [населено място] се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С въззивното решение окръжният съд се е произнесъл и по присъждането на разноски за двете инстанции, като е осъдил въззивниците да заплатят на В. И. Н. 415 лв., а на М. А. С., Е. С. Н. – Х. и М. С. Т. сумата 515 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният иск е недоказан – не е установено от ищците липсата на съгласие, както и нарушение на чл. 479, ал. 2 ГПК /отм./.
По твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос. Отразено е становището на касаторите за това, че окръжният съд „неправилно е възприел предложената правна квалификация в исковата молба”. Същите поддържат още, че „основанието ни за липса на съгласие на Я. Г. да сключи сделка, залегнало в исковата молба е обвързано с нищожност на нотариалното действие /неправилно изтълкуваната воля на съделителя/, което води и до нищожност на сключената сделка”. В. съд не е допуснал неправилна правна квалификация на иска, тъй като е разгледал претенцията съобразно заявената обстоятелствена част на исковата молба и в съответствие с нея е определил правното основание на иска. Съображенията в мотивите на обжалваното решение относно друга хипотеза /чл.31, ал. 1 ЗЗД/, при която ищцата Я. Г., респ. правоприемниците й биха могли да защитят правата си не съставлява неправилна квалификация, защото не е свързана с разглеждане на иска на това основание. Окръжният съд е обсъдил констатациите в тройната съдебномедицинска експертиза и е направил изводи по съществото на спора с оглед на правната квалификация на иска, определена от решаващият му състав, съобразно заявената обстоятелствена част на исковата молба. К. са посочили приетото от окръжния съд в част от мотивите на обжалваното решение относно съгласието на Я. Г. да сключи договора за доброволна делба в подкрепа на виждането си за несъобразяване на съдебния състав с доводите им за нищожност на нотариалното действие. Позоваването на мотиви към решението и изразяването на несъгласие с тяхната законосъобразност или обоснованост не е поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нормата регламентира общото основание за допускане на касационно обжалване, чието съдържание е разяснено в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О., т. 1. ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и в този смисъл следва да се имат предвид разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение на О.. В разглеждания случай е необходимо да се посочи и друго обстоятелство. Жалбоподателите цитират решение № 1062 от 29.10.1993 г. по гр. дело № 385/1993 г. на Върховния съд с оглед на становището си за липса на съгласие от Я. Г. поради поддържаното твърдение за нарушение на чл. 479, ал. 2 ГПК /отм./, но същото решение е постановено в производство по чл. 225 ГПК /отм./, не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не се включва в казуалната съдебна практика, съгласно разясненията в т. 3 от тълкувателно решение на О., т.е. с него не би могло да се обоснове противоречие с въззивно решение, нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / както неправилно е квалифицирано в изложението основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК /, нито по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна твърдението за нарушение на чл. 479, ал. 2 ГПК /отм./ по същество е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК и не се установява в производството по чл. 288 ГПК, поради което не релевира правно разрешение на въззивния съд. Ето защо с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В решаващите мотиви на въззивната инстанция, обусловили изхода на делото са отразени, като основни аргументи за отхвърляне на иска изводите, че ищцата Я. Г., починала и заместена от наследниците по закон, сега касатори е била грамотна, както и че твърдението, че е била няма не е установено. Въз основа на същите изводи окръжният съд е изложил и мотива за липсата на основание за прилагане на чл. 479, ал. 2 ГПК /отм./. Във връзка с тези мотиви са следващите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които видно от съдържанието им не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. на общи основания за допускане на касационно обжалване. Първият по реда на изложението е въпросът: „Изискването за грамотност, който поставя текста на чл. 479 от ГПК /отм./, към кой момент следва да се разбира – като изначална липса на грамотност или към момента на изповядване на сделката, лицето да не може да пише и чете”. От мотивите на въззивното решение, в които са отразени съображенията за липсата на основание за прилагане на чл. 479, ал. 2 ГПК /отм./ е видно, че съдът не е разглеждал хипотеза, засягаща зададения въпрос. Поради това не е формирано и правно разрешение, в което окръжният съд да е мотивирал виждане, че релевантна е изначалната липса на грамотност. Фактът на завършеното начално образование присъства в мотивите на второинстанционното решение, като едно от обстоятелствата, които съдът е преценил при разглеждане на спора за грамотността на Я. Г., тъй като грамотността – усвоеното качество на лицето да чете и пише се придобива в училище. В. съд е обсъдил и констатациите на тройната експертиза в тази насока, третиращи способността на Я. Г. да пише, при това към правнорелевантния момент на договора за доброволна делба. Предвид изложеното се налага извода, че цитираният въпрос е общо тематичен и не засяга конкретно правно разрешение на въззивния съд, по което ВКС да даде отговор за прилагане на закона. Н. на правни въпроси, води до липса на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обуславя липсата и на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като допълнителните основания се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. В случая приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовават касаторите не е обосновавано в нито една от двете хипотеза на разпоредбата съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на О., т. 4.
Следващият въпрос в изложението е: „Необходимо ли е извършването на допълнителни действия и събиране на доказателства за грамотността на лицето, участващо в разпоредителна нотариална сделка, претърпяло тежки здравословни проблеми, въпреки наличието на данни за завършена степен на образователно ниво за същото лице”. И този въпрос е въведен общо тематично, без да засяга конкретно изразено в мотивите на въззивното решение виждане на съда обективирано в определено правно разрешение. Въпросът засяга по – скоро процесуалната активност на ищците, фактите, които същите е следвало да установят, за да докажат иска. С този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, както поради обстоятелството, че не е аргументирано общо основание по смисъла на разпоредбата, така и вследствие неразвиване на правен въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез отразяване на неправилно формирана практика, на практика на съда, която следва да бъде развита в желаната от страната насока или непълнота, неяснота, противоречивост на правната уредба при липса на съдебна практика по прилагането й, с посочване на нормите, чието тълкуване касаторите считат, че следва да се реализира / в този смисъл са и разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение на О. /. Не са въведени общи и допълнителни основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и в частта за разноските.
От изложеното следва, че жалбоподателите не са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателите следва да заплати на ответницата по касация Е. С. Н. направените разноски в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 31.07.2012 г. по гр. дело № 336/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА И. Т. Г., Н. Т. К. и В. Т. Г. да заплатят на Е. С. Н. сумата 500 лева, разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: