7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София, 17.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 2459 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба вх. № 1409/29.02.2016 г. по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез И. Т., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] и по касационна жалба вх. № 1931/18.03.2016 г. по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от П. Б. Б., чрез адвокат Ф. С. К. против решение № 22 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 667/2015 г. на Апелативен съд, [населено място].
Страните в качеството им на ответници по касационните жалби не представят отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По касационна жалба вх. № 1409/29.02.2016 г. по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от Прокуратурата на Република България:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в частта, предмет на жалбата състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил решение № 187/11.11.2015 г. по гр.дело № 212/2015 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Б. Б. сумата 5000 лв. от общо претендираните 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение, по което ищецът е бил привлечен, като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26 НК, по досъдебно производство № 22/2010 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – [населено място] и НОХД № 883/2013 г. на Силистренски районен съд, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 1275 лв. имуществени вреди, както и разноски 239 лв. За да постанови този резултат апелативният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че същите са убедително аргументирани. По – конкретно въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди в присъдения размер и са обсъдени релевантните обстоятелства във връзка с обвинението, по което е постановена оправдателна присъда. Съдът е посочил релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, а именно това, че ищецът е претърпял вреди от продължилото четири години наказателно производство, две от които във фазата на досъдебното производство, чиято продължителност според съдебния състав се дължи на пропуски на прокуратурата при провеждане на разследването и на процесуалното й поведение в съдебната фаза по повод незаконното обвинение в престъпление, широката обществена известност, която са придобили производствата, поради високата позиция, която е заемал Б. в системата на МВР, в малък град като [населено място]. Въз основа на свидетелските показания въззивната инстанция е приела, че ищецът е преживял тежко наказателното производство, като е разграничила неблагоприятните последици, настъпили в резултат на неоснователното обвинение в престъпление, за което е бил оправдан от неблагоприятните последици и произтичащите от тях негативни психически преживявания от дисциплинарното отстраняване от работа – от длъжност „полицейски инспектор“, заради провинения за деяния, имащи характера на административно нарушение, което е признато с влязъл в сила съдебен акт на петчленен състав на Върховния административен съд. Въззивният съд е съобразил и тежестта на мярката за неотклонение, наложена на П. Б. – подписка. Изложени са съображения и за уважаване на исковете за имуществени вреди в посочените по- горе размери.
В приложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и поддържа, че „въззивният съд се е произнесъл по материално – правен въпрос свързан с начина за определяне размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди и с критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД“. Цитираният текст, определен от жалбоподателя за материалноправен въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не съдържа правните разрешения, приети от въззивния съд по тълкуване нормата на чл. 52 ЗЗД, а в приложението не е мотивирано противоречието им с практиката, на която се позовава жалбоподателя – ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, решение по гр. дело № 1381/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 5367/2007 г. на състав на ВКС, І г.о., решение по гр. дело № 170/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1273/2009 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 2946//2014 г. на състав на ВКС, ІV г.о. Цитираните актове на състави на ВКС са постановени по конкретни правни въпроси, а в приложението липсва съпоставяне на изводите в тълкувателната им част с разрешенията във въззивното решение. Общото твърдение, че апелативният съд не бил взел под внимание всички обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди не релевира общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като изброяването на обстоятелства, които са от правно значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., в ТР на ОСГК № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., така и в практиката, произтичаща от решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК е примерно, а не изчерпателно и кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на фактите, относими към накърняване на засегнатите блага на ищеца. В приложението не са посочени изводи на апелативния съд, въз основа на които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв., които да са приети в отклонение от практиката, на която се позовава жалбоподателя. Доводите на касатора са за невзети под внимание от съда обстоятелства – „не е аргументирано, какво „неудобство” от воденото нак. производство е по – голямо от „неудобството” да бъдеш изгонен от сектора, който оглавяваш за липса на създадена организация на работа в него, за грубо нарушаване на служебните обязаности”. Същите обстоятелства не са третирани във въззивното решение, както и в практиката, посочена от касатора, поради което съпоставка на правни разрешения не може да се проведе, а и в приложението липсва изложение в тази насока. Поради това с приложението не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложен е довод, че въззивният съд оставил без внимание изтъкнатите от Прокуратурата обстоятелства относно „естеството на инкриминираните на ищеца в рамките на воденото наказателно производство престъпни деяния”, които били свързани с допуснати от последния груби нарушения на служебните задължения. Д. е необоснован. Въззивният съд не само е мотивирал извод, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират, но е съобразил тежестта на обвинението, произтичаща от конкретните деяния, по които ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, като обстоятелство, релевантно за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно задължителната съдебна практика, посочена в приложението. Ето защо следва да се приеме, че съображенията на касатора, развити по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не аргументират твърденията за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая апелативният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, изискваща обезщетението да се присъжда за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и които са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение //т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Разграничаването във въззивното решение на неблагоприятните последици, настъпили за ищеца от неоснователното обвинение от тези, настъпили вследствие на административното нарушение е в съответствие с посочените разрешения в съдебната практика, съгласно която подлежат на репариране неимуществени вреди, които са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение. Ето защо като е провел посоченото разграничение апелативният съд е процедирал в съответствие със задължителната съдебна практика. В тази връзка следва да се има предвид, че становището на касатора за репариране на неимуществените вреди, чрез градиране на преживяванията на ищеца „за претърпяното от него „неудобство” над това изпитано от него за дисциплинарното му уволнение”, не обосновава отклонение на въззивния съд от съдебната практика. Липсата на правни разрешения във въззивното решение и в практиката по чл. 290 ГПК, цитирана от жалбоподателя, които да възприемат подобен подход при присъждане на неимуществени вреди, обуславя и липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е мотивирано допълнително основание. Отразените в приложението касационни решения с изключение на решението по гр. дело № 5367/2007 г. на състав на ВКС, І г.о. са по чл. 290 ГПК. С формирането на задължителна съдебна практика се преодоляват противоречията в съдебната практика и когато въззивното решение е в съответствие със същата, както е в настоящия случай, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице /в този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3/. По мотивите на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по присъждане на имуществени вреди касаторът не е мотивирал основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По касационна жалба вх. № 1931/18.03.2016 г. по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от П. Б. Б.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в частта, предмет на жалбата състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил решение № 187/11.11.2015 г. по гр.дело № 212/2015 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ искът, предявен от П. Б. Б. против Прокуратурата на Република България за разликата между 5000 лв. и 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение, по което ищецът е бил привлечен, като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26 НК по досъдебно производство № 22/2010 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Т. и НОХД № 883/2013 г. на Силистренски районен съд, по което е оправдан. За да постанови този резултат въззивният съд е изложил посочените по – горе по предходната касационна жалба мотиви.
В приложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. Б. Б. твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В текста на приложението не е поставен правен въпрос. В частта, озаглавена „по противоречие с практиката на ВКС” след изброяване на касационни решения на състави на ВКС е изложено, че ВКС поддържал принцип за възмездяване на всички неимуществени вреди, както и че в обжалваното решение не са взети в предвид всички неимуществени вреди, не са обсъдени факти и обстоятелства, които са доказани, като до оправдателна присъда се стигнало поради несъобразяване на Прокуратурата с правовия ред и проявена необективност. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и само с оглед на тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази част от приложението жалбоподателят не е обосновал и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вместо излагане на доводи по твърденията за общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът е развил оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират предпоставки за допускане на касационен контрол.
В частите, озаглавени „по нарушенията на материалния закон” и „по оплакването ни за необоснованост на решението” са изложени доводи по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, „че делото е водено изначално неоснователно и с обвинителен уклон към Б.”, като в четири от петте наказателни постановления нямало записвания на Б.. И в тези части от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват както правни въпроси, които да формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия. Същият не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и в хипотезата, при която липсва съдебна практика, чрез посочване и обосноваване на непълнота, неяснота на конкретни норми или чрез обосноваване наличието на противоречива правна уредба. Касаторът не е релевирал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поради неразграничаване на „точното прилагане на закона” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от „нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила” по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 е изяснено, че чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на съдебна практика с цел преодоляване на възприети в нея разрешения, съдържащи неточно правоприлагане, а чл. 281, т. 3 ГПК се отнася до нарушения по конкретен спор. В случая жалбоподателят е развил доводи по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на закона и необоснованост на решението, в последният случай с доводи,че съдебната инстанция не обърнала внимание на повдигнати от ищеца, но необсъдени „от обвинителната власт” въпроси относно създаването на порочна практика в РПУ О. „за връчване на невлезли в сила НП”. Както вече се посочи по – горе с основания по чл. 281, т. 3 ГПК не могат да се въведат предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 19.02.2016 година по гр. дело № 667/2015 г. на Апелативен съд, [населено място] в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: