О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 13.01.2015г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 7435 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Г. от [населено място], приподписана от адв.Г., срещу определение №17050 от 14.08.2014г., по ч.гр.д. № 11554/2014г., по описа на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане от 30.05.2014г. по гр.д.№ 25242/2013г. на Софийски районен съд, 26-ти състав, с което е постановено връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба против постановеното в производството решение поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му като неправилно при поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответната страна [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявените искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е установяване дължимост на сумите 2203,67 лв. – стойност на потребена топлинна енергия и 726,16 лв. – обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 14802/2012г. на Софийски районен съд. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол и върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. С. Г. от [населено място], приподписана от адв.Г., срещу определение №17050 от 14.08.2014г., по ч.гр.д. № 11554/2014г., по описа на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: