О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 12.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2417 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Я. Ц. Т., чрез пълномощника адв. И. А., срещу определение № 20 от 18.02.2015г. по ч.гр.д. № 29/201г., по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от [фирма], представлявано от управителя, частна жалба срещу определение № 708 от 16.09.2014 г. по гр.д. № 441/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, както и нищожност на постановения съдебен акт. Поддържа, че Н. Т. Н. е подал жалба срещу издаденото постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №77/2014 г. в качеството му на пълномощник на длъжника [фирма]. Позовава се на приложено с частна жалба с вх. №6198/02.10.2014 г. на Окръжен съд- Ловеч /съответно вх. №8251/25.09.2014 г. на Върховен касационен съд/ пълномощно, като навежда твърдения, че същото не е представено с жалбата срещу постановлението за възлагане на недвижим имот, поради небрежно и незаконосъобразно поведение на процесуалния представител Н. Н.. В тази връзка иска отмяна на постановеното определение по реда на чл. 303 ГПК. Претендира произнасяне на съда и по отношение на законосъобразността на определение № 708 от 16.09.2014 г. по гр.д. №441/2014 г.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. №441/2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд е образувано по частна жалба на Н. Т. Н. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2014 г. на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие – ОС Ловеч, постановено по изп.д. № 77/2014 г., с взискател [фирма] и длъжник [фирма]. Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 708 от 16.09.2014 г., с което е оставил без разглеждане като недопустима подадената частна жалба, като е приел, че жалбоподателят е трето лице по изпълнително дело – ипотекарен длъжник собственик на продадения недвижим имот и като такъв не попада сред правнолегитимираните лица по чл. 435, ал. 3 ГПК. Посочил е, че Н. не се възползвал от възможността по чл. 435, ал.4 ГПК да се защити срещу действията по изпълнение. Срещу постановеното от ОС-Ловеч определение е постъпила частна жалба „искане” с вх. № 8251/25.09.2014г. на ВКС, съответно с вх. № 6198/02.10.2014 г. на ОС-Ловеч, подадена от Я. Ц. Т. в качеството й на управител на [фирма], в която се поддържа, че жалба с вх. № 15192/24.07.2014 г., по която е образувано гр.д. № 441/2014г. по описа на ОС-Ловеч е подадена от Н. Н. в качеството му на пълномощник на [фирма]. Във връзка с подадената жалба „искане” с вх. № 8251/25.09.2014г. на ВКС е образувано ч.гр.д. 7378/2014г. С определение № 18/15.01.2015 г. по същото дело, ВКС е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Апелативен съд- Велико Т., който е следвало да се произнесе съобразно правилата на функционалната подсъдност и във връзка с дадените задължителни указания от ВКС. Пред АС- Велико Търново е образувано ч.гр.д. № 29/2015 г., по което е постановено обжалваното определение № 20 от 18.02.2015 г.
За да се произнесе Апелативен съд – Велико Т. е приел, че частната жалба на [фирма] е подадена от ненадлежна страна. Съдът изрично е посочил, че правният интерес да обжалва преграждащото определение принадлежи на Н. Н., а процесната частната жалба е недопустима. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само при условие, че е налице съответен процесуален ред, както и при наличие на съответните абсолютни процесуални предпоставки за разглеждането й. Жалбата пред Окръжен съд Ловеч е подадена от Н. Н. и произнасянето на съда засяга единствено неговата правна сфера, следователно не е налице интерес на [фирма] да обжалва поставеното определение. Обстоятелството, че Н. Н. е ипотекарен длъжник, а [фирма] е длъжник в изпълнителното дело, по което е издадено обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот не обуславя наличие на правен интерес у жалбоподателя. Следва да се подчертае, че както правилно е отбелязал АС-Велико Т., в подадената от Н. Н. частна жалба срещу акта на съдебния изпълнител не се съдържат твърдения, че същият е от кръга на лицата по чл. 435, ал. 3 ГПК. Не са наведени и твърдения, че е подал жалбата в качеството му на представител на длъжника по изпълнителното дело, нито е приложено пълномощно, което да удостоверява такова качество на пълномощник на длъжника. Приложеното едва с частна жалба вх. №6198/02.10.2014г. на Окръжен съд- Ловеч /съответно вх. №8251/25.09.2014 г. на Върховен касационен съд/ пълномощно не може да обуслови наличие на правен интерес за [фирма] да атакува определението на Л., с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н., тъй като, както е посочил и Апелативен съд-Велико Т., пълномощното не е годно да установи надлежна представителна власт към момента на подаване на жалбата, доколкото не съдържа дата.
Като е съобразил изложеното, съдът е достигнал до правилен и законосъобразен извод за липса на правен интерес на жалбоподателя [фирма] и процесуална недопустимост на жалбата на това основание.
Останалите доводи и съображения на жалбоподателя са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 18.02.2015г. по ч.гр.д. № 29/2015 г., по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което частната жалба/”искане”/ на [фирма] с вх. № 6198/02.10.2014г. на Окръжен съд- Ловеч /съответно вх. №8251/25.09.2014 г. на Върховен касационен съд / срещу определение № 708 от 16.09.2014г. по гр.д. 441/2014 г. на Окръжен съд-Ловеч е оставена без разглеждане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: