О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 11.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 7848/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. К. от [населено място], подадена чрез адв.М.Г., срещу определение № 761 от 05.09.2013год. по в.ч.гр.д.№ 803/2013год. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 13.05.2013г. на Русенски районен съд, постановено по гр.д.№6167/2012г. С това разпореждане е върната като просрочена подадената от него въззивна жалба против постановеното по делото първоинстанционно решение. Въззивният съд е приел, че срокът за въззивно обжалване с оглед нормата на чл.259 ГПК започва да тече от връчване на препис от първоинстанционното решение.Такова връчване е направено на 23.04.2013г., за което С. К. се е подписал лично. Срокът е изтекъл на 07.05.2013г., а въззивната жалба е постъпила на 10.05.2013г. след изтичането на срока .
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му. Жалбоподателят не отрича, че е получил препис от решението на 23.04.2013г., но поддържа, че това не е станало по реда, предвиден за връчване на съдебни книжа – чрез нарочно съобщение по образец, в което се съдържа указание за възможността за обжалване на съдебния акт. Посочва, че такова съобщение с препис от решението е получил лично на 30.04.2013г. Твърди също, че още при завеждане на делото е посочил на съда съдебен адресат – лице, чрез което и на чийто адрес да му се връчват съдебни книжа. В тази връзка съобщение с препис от решението е връчено на неговия съдебен адресат и пълномощник по делото – адв.М.Г., на 07.05.2013г. и от тази дата счита, че тече двуседмичния му срок за обжалване на решението. Поради изложеното иска отмяната на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси. Посочва като такива : “1/ кой е меродавният момент , от който следва да се счита, че тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, извън случаите на решенията, обявени при условията на чл.315 ал.2 ГПК – от момента, когато страната е узнала съдържанието на решението, но не е получила съобщение по образец, утвърден от МП; от момента, когато страната е официално уведомена чрез надлежно връчено съобщение с препис от решението или от момента, в който съдебният адресат е надлежно уведомен за решението; 2/ допустимо ли е едновременно протичане на три срока за обжалване на решението и следва ли в такъв случай за страната да се приложи най-благоприятния за нея срок; 3/ ако съдът е преценил, че страната е надлежно уведомена за постановен съдебен акт, следвало ли е отново да уведомява същата страна, като със следващото съобщение предоставя нов срок за обжалване; 4/ следва ли в случай, че съдът счита страната за надлежно уведомена, да предоставя различни срокове за страната и за пълномощника – съдебен адресат, при условие, че съобщението към адвоката е изпратено след като съобщението за връчване на лицето – страна по делото, се е върнало в съда и как следва да процедира в тези случаи – да се уведоми адвоката като му се предостави самостоятелен срок за обжалване; да му бъде съобщено , като се уведоми, че срокът за обжалване тече от конкретна дата, на която съобщението е връчено на лицето; или да не се уведомява адвоката”. В изложението липсва обосновка относно специфичните предпоставки, поддържани от жалбоподателя. Позовава се единствено на три определения на ВКС, постановени в производство по чл.274 ал.2 ГПК, касаещи приложение нормата на чл.39 ГПК, но при различна фактическа обстановка.
Ответните по жалбата страни Й. С. К. и Г. С. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като видно от мотивите на съдебния акт, въззивният съд не е давал правно разрешение по формулираните от касатора въпроси и последните не са обусловили решаващата му воля. Изводът за просрочие на въззивната жалба е мотивиран от съда единствено с нормата на чл.259 ГПК, свързващ началния момент на срока за обжалване на първоинстанционното решение с връчване на препис от това решение, и констатацията на съда, че препис от решението е връчен надлежно лично на жалбоподателя по негова изрична молба на 23.04.2013г., а въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок, считано от тази дата.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът не е развил и доводи за наличието на специфичните предпоставки по чл.280 ГПК, които поддържа, а се е ограничил единствено до формалното им посочване, което прави невъзможна преценката на съда дали са налице или не.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса от кой момент започва да тече срока за обжалване на първоинстанционно решение извън хипотезата на чл.315 ал.2 ГПК има ясна законова уредба и непротиворечива съдебна практика по нейното приложение, която е съобразена от въззивния съд и според която решението на първоинстанционния съд може да се обжалва в двуседмичен срок, който тече от връчването на препис от решението на страната – чл.259 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 ГПК. В действащия ГПК действително е установена една поредност на начините на връчване на съобщения и призовки по делата, като всеки следващ може да се приложи след изчерпване на предходния, а именно: на съдебен адресат, лично (включително и на представител), чрез друго лице или чрез залепване на уведомление. Именно поради това, ако страната има процесуален представител, но е посочила и съдебен адресат, книжата по делото следва да се връчват на адресата, а не на пълномощника, тъй като представителната власт на последния е ограничена и не включва получаването на съдебните книжа. Следователно, ако страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник, връчването се извършва на това лице (чл. 39, ал. 1 ГПК), а не на страната. Това обаче не лишава страната от възможността лично да получи препис от съдебното решение в деловодството на съда. Ако такъв препис е бил връчен на страната и тя го е получила лично, каквато е настоящата хипотеза, то връчването, по аргумент от чл. 54 ГПК, е редовно и от този момент за нея тече двуседмичният срок за обжалването. Противното би означавало тази страна да се постави в привилегировано положение спрямо другата страна и да получи неправомерно по-дълъг срок за обжалване от законовоустановения, което е недопустимо. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 761 от 05.09.2013год. по в.ч.гр.д.№ 803/2013год. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: