О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 17.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 130/2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. Ф., срещу определение № 936 от 25.11.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 729/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение
№ 541/13.10.2015 г., постановено по гр.д. № 765/2014 г. по описа на Районен съд – Харманли. С първоинстанционното определение е било прекратено производството, поради недопустимост на предявения иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, поради липса на правен интерес.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на въпроса „ Допустимо ли е със самостоятелен иск по чл. 23 от СК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, въведени вече в делбено производство, по което все още няма постановено решение за допускане на делбата, възражения, да се разрешават в отделен исков процес със сила на пресъдено нещо?“ Релевира се довод, че въззивният съд не е извършил правилна преценка за наличието на правен интерес от предявяване на иска, поради което е приел, че същият не е допустим. Това му съждение не съответствало на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК. Твърди също, че даденото правно разрешение в обжалваното определение противоречи на Решение № 1330 от 12.04.2011г. по гр. д. № 8120/2010 г. на Пловдивски районен съд, като представя копие на съдебния акт, но не и доказателства, че същият е влязъл в сила.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Д. Т. П., чрез адв. И. П., в който се изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба в частта, насочена срещу въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по отношение на предявените установителни искове за подробно описаните в исковата молба движими вещи е недопустима. В тази част частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Това е така, защото, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК от касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, цената на предявените искове за установяване на изключителна собственост върху процесните движими вещи се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК. Доколкото в случая стойността на вещите е с цена под 5000лв., касационният контрол на въззивното определение досежно тези искове е изключен по силата на императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Жалбата в останалата й част е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Харманли е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от И. Д. П. срещу Д. Т. П. за признаване по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на подробно описаните в исковата молба недвижим имот и движими вещи, придобити по време на брака между страните, прекратен с влязло в сила решение по гр. д.
№ 177/2012г. на РС- Харманли. Между същите страни по описа на РС-Харманли е образувано, по – рано, гр. д. № 323/2015г., с предмет съдебна делба на прекратената с развод СИО, а именно описаните в исковата молба по настоящото производство недвижим имот, движими вещи и още един недвижим имот. В това делбено производство И. П. в своя отговор на исковата молба е направил правоизключващо възражение за изключителен принос, респективно за признаване на по-голям принос в придобиването на вещите. С определение № 541 от 13.10.2015 г., постановено по гр.д. № 765/2014 г. по описа на Районен съд – Харманли производството по делото било прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на исковете.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба, подадена от И. П. срещу първоинстанционното определение. За да постанови обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение, Окръжен съд – Хасково е приел, че с оглед на въведената преклузия в чл. 342 и чл. 343 ГПК, непредявените в делбеното производство възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, тъй като това означава заобикаляне на процесуалния закон. Тези съждения са обусловили извода за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес.
Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При изследване на наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, настоящият състав на ВКС намира, че е налице общата предпоставка, въведена в чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната му воля, обективирана в атакувания акт. Не е обосновано, обаче, съществуването на допълнителните предпоставки, предполагащи допускане на касационно обжалване. Не се установява твърдяното противоречие на атакувания съдебен акт с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк. д.
№ 8/2012г. на ОСГТК, тъй като предмет на разглеждане в него са хипотезите, при които ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. В настоящото производство обект на проверка са съжденията на въззивния съд за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск за собственост на движимо и недвижимо имущество при признаване на пълна или частична трансформация на лични средства за придобиването му при условие, че в хода на висящо делбено производство с предмет същото имущество в срок са релевирани възражения за опровергаване на презумпцията за съвместен принос за същото имущество. Не може да се формира извод и за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен проблем, доколкото няма данни приложеното решение на Районен съд – Пловдив да е окончателен съдебен акт. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма да няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая в изложението не са изложени такива доводи и съображения, което обосновава извод, че поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК не е налице.
С оглед изхода на делото и изрично заявената претенция на ответника по касацията, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400,00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на И. Д. П. срещу определение № 936 от 25.11.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 729/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 541/13.10.2015 г., постановено по гр.д.
№ 765/2014 г. по описа на Районен съд – Харманли, В ЧАСТТА насочена срещу въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по отношение на предявените установителни искове за подробно описаните в исковата молба движими вещи И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 130/2016г. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 936 от 25.11.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 729/2015 г. на Окръжен съд – Хасково в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Д. П., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Т. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. Определението в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: