О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 22.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 6288/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. А. К., чрез процесуален представител адв. А. Ж., срещу определение № 2940/ 23. 10. 2015 г., по ч. гр. д. № 2372/ 2015 г. на Апелативен съд-София.
В жалбата се прави оплакване ,че атакуваното определение противоречи на принципите за достъп до съдебната система,че е постановено при превратно тълкуване на закона и съдебната практика ,че е дискриминационно и представлява целенасочен отказ от правосъдие. Моли за неговата отмяна .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя въпроса за конституирането и допускането до съдебно разглеждане на исковете срещу процесуалните субституенти на държавата.Твърди, че обжалваното определение противоречи на определения по ч.гр.д.№184/2010 г. на Окръжен съд-Габрово и по ч.гр.д.№199/2014 г. на Апелативен съд-Б. по идентични казуси. Намира, че са нарушени диспозитивното и служебното начало,както и принципа на равенство на страните. Поставя въпросите: защо няма правосъдие за всеки в Р България; защо се защитават незаконно институциите и монополистите, а не законните интереси на гражданите; защо се допуска неравнопоставеност между страните физически и държавни субституенти. Намира, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок ,от надлежна страна, срещу определение, преграждащо хода на делото и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 20.02.2015г. по гр.д.№ 3332/2013 г. на Софийски градски съд,І г.о., 2 състав, с което е прекратено производството делото, поради недопустимост на предявените от касатора искове срещу [фирма], Прокуратура на РБългария, Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, Комисия за защита на потребителите, Комисия за енергийно и водно регулиране и Районен съд- Радомир, за установяване, че същите са извършили различни нарушения на правата му по КЗПЧОС . Въззивният съд е приел, че чл.13 от КЗПЧОС не урежда самостоятелен иск като универсално средство за защита на нарушени права по конвенцията. Приел е също така, че с него се прокламира основния правен принцип, че всеки, чийто права и свободи са нарушени, има право на ефикасни правни средства за защита, но не предписва конкретните правни способи и исковете, чрез които тя да бъде осъществена. Те са предмет на национална регламентация. Посочил е, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск, както и че това е изключително правомощие на съда. Намерил е, че нарушенията на права, включително и такива по КЗПЧОС представляват факти с правно значение по смисъла на чл.124 ал.4 ГПК и тяхното самостоятелно установяване по исков ред е допустимо само в изрично предвидени със закон случаи. Извън тези хипотези иск за установяване факт на нарушение е недопустим.Направил е обобщаващ извод, че претенциите на ищеца са за установяване нарушения на правата му, извършени от частноправни субекти,при осъществяване на търговската им дейност,макар и при лицензионен режим, а така също и от публичноправно естество, като резултат от бездействието на държавни органи да упражнят правомощията си. В заключение е счел, че възможност за установяване фактите на осъществени от тях нарушения не е предвидена със закон и поради това исковете са недопустими.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Касационното обжалване е уредено от закона като факултативно, касационната жалба подлежи на селекция. За да бъде допуснато, е необходимо касаторът да постави правен въпрос, обуславящ правните изводи на съда по предмета на делото, израз на неговата решаваща воля, съдържаща се в обжалвания съдебен акт.Този въпрос следва да е развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.Питане, отговарящо на тези изисквания не е поставено в изложението към касационната жалба. Въззивният съд не е формирал мотиви, нито е извършил процесуални действия по конституирането на ответниците. Те са посочени от касатора, в рамките на търсената от него защита.В своята втора част въпросът също не е релевантен, тъй като предявените искове не са обсъждани с оглед ответниците към които са насочени, а във връзка с техния предмет- установяване на факт с правно значение, което законът не допуска в самостоятелно отделно производство. Не е обосновано и твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложените определения не са по идентични спорове.Освен това те не представляват съдебна практика, тъй като по тях не е възникнала сила на пресъдено нещо. Според разрешенията в ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.2 съдебната практика се създава при решаване на конкретно дело,чрез прилагане на правна норма при решаване на конкретен правен спор.Цитираните отменителни определения не са с такива характеристики.Следващите въпроси са поставени общотематично и са израз на становището на касатора за незаконосъобразност на обжалваното определение.Те не отговарят на изискването да са конкретни и да са включени в предмета на делото, но да не се отнасят до правилността на обжалвания съдебен акт. Касационният съд не може сам да въвежда въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията на касатора. Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде обосновано само с възпроизвеждане на законовия текст.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 2940/ 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 2372/2015 г. на Апелативен съд-София .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: