О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 08.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2 510/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане от частния жалбоподател „З.-АД, представлявано от процесуални представители адв.К. Б. и адв.Г. Ч. за изменение на определение № 448/24.06.2014 г. по настоящото дело в частта, относно разноските.
Жалбоподателят счита,че не дължи юрисконсултско възнаграждение за представителството на насрещната страна.Посочва, че ВАС е юридическо лице на бюджетна издръжка,броят на чиито служители се определя от В.,който издава класификатор на длъжностите в администрацията.В класификатора, а така също и в Правилника за администрацията на ВАС не е предвидена длъжността юрисконсулт. Намира,че представителството е следвало да се осъществи от председателя и че не са представени доказателства за ефективно заплатено възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението от 1 798 лв.Счита,че размерът бил съобразен с изменението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но частното производство е започнало преди то да влезе в сила и поради това следва да се определи съобразно редакцията от 08.06.2010 г. Поддържа,че размерът на присъденото възнаграждение нарушава изискването за ефикасен достъп до съд. Прави искане за преюдициално запитване до С. за тълкуване принципите на лоялно сътрудничество , съдържащо четири формулирани от него въпроса , три от които допълнителни въпроси към първия от тях.
Ответникът ВАС, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител М. С. я оспорва.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира искането за неоснователно. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя,че на ВАС не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.По делото тази страна е била представлявана от служител с юридическо образование-съдебен помощник. Това представителство е уредено от нормата на чл.32 т.3 ГПК.По своя характер то е договорно и се осъществява по пълномощие. Упълномощеният представител следва да е юрисконсулт или друго лице с юридическо образование, което е в трудовоправни отношения с представлявания. Този вид представителство е уредено от закона по еднакъв начин за юрисконсултите или други служители с юридическо образование, както е в случая. Поради това няма и разлика в присъждането на разноските за осъществяването му.В зависимост от изхода на делото съгласно чл.78 ал.8 ГПК се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната защита. Не е необходимо представяне на доказателства за осъществено плащане на възнаграждението, тъй като такова не се извършва, а размерът му се определя от съда.
В случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в редакцията към момента на постановяване на съдебния акт , в съответствие с конституционното правило на чл.5 ал.5 за влизане в сила на нормативните актове три дни след обнародването им.Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие.Доколкото в случая такъв не се сключва, а съдебният акт го замества,относно размера на възнаграждението, то следва и изводът, че Наредбата следва да се приложи съобразно редакцията й към момента на постановяването му.Възнаграждението е определено в самия минимум по чл.7 ал.1 т.7 и ал.2 т.4 от Наредбата,а именно: в производство по частна жалба -1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната и в съответствие с предвиденото при интерес над 10 000 лв. Жалбоподателят сам признава, че възнаграждението е определено според законовия минимум . Не може да се приеме възражението,че присъждане на възнаграждение за адвокатска защита на насрещната страна в минимален размер, който е регулиран от нормативен акт, може да наруши правото на достъп до съд .Този извод се налага и при съпоставяне с договореното от жалбоподателя възнаграждение за оказаната нему адвокатска защита в размер на сумата 4 693,99 лв.,заплащането на което не му е попречило ефективно да организира защитата си .
Искането за преюдициално запитване, което е направено условно ,не следва да бъде уважавано, тъй като не са налице предпоставките на чл.628 ГПК.За решаването на спора не се налага прилагане и във връзка с това тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З.”-АД за изменение на определение № 448/24.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 2510/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта относно разноските
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З. –АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: