О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 24.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5858/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. В. Б. срещу решение № 959 от 10.02.2015 г. по гр. дело № 3540/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, втори брачен въззивен състав.
Ответниците по касационната жалба – П. Р. Н. и Ч. Н. Н. не са заявили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № ІІІ – 113 -171 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 19042/2012 г. на Софийски районен съд /СРС/, с което е уважен предявения иск по чл. 128, ал. 1 СК, като са определени мерки за лични отношения на ищцата П. Н. в качеството й на възходяща – баба с детето П. Н., като тя има право да вижда и взема детето всяка четвърта седмица на месеца в неделя от 9 ч. до 14 ч.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Б. е поискала да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставила е процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителна практика на ВКС относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните. Касаторката е интерпретирала мотивите на ППВС № 1/1953 г. относно необоснованост на съдебното решение, направила е оплакване , че съдът изобщо не бил обсъдил представеното влязло в сила решение на СРС относно определения режим на свиждане на детето и бащата, не взел предвид, че решението на СРС лишава майката от съвместно време с детето, че ищцата никога не е имала пречка да вижда детето, че същата е пенсионер и може да го вижда и през работните дни. Възпроизведена е част от мотивите на решение 57/02.03.2011 г. по гр. дело № 1416 /2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., съдържаща общи указания относно произнасянето на въззивния съд с оглед констатиране допустимост и неправилност на съдебния акт. Лаконично е неправено оплакване, че СГС не се е съобразил с разрешенията в това решение.
Така поставен въпросът е формулиран общо, без да произтича от конкретни решаващи мотиви на въззивния съд. Освен това въпросът не засяга конкретни процесуалноправни разрешения на СГС и поради това не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдържащо определени характеристики, разяснени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които касаторът не е съобразил при мотивиране на приложението. В същото не са обосновани и отклоненията на въззивния съд от разрешенията, приети в цитираната задължителна практика, поради което липсва и релевиране на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Следва да се има предвид освен това, че изложените от страната оплакванията за неправилност на обжалваното решение са основания по чл. 281 т. 3 ГПК, с които не се формират основания за допускане на касационен контрол, тъй като същите са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с посочения въпрос жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Касаторът Б. е поставила, като материалноправен въпрос, по който според нея СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата този относно съобразяване „интереса на майката и детето при определяне режима на вижданията на последното с бабата”. Страната е разгледала решение на ВКС, постановено по реда на чл. 218 а, ал. 1 б. „а” ГПК – отм., с което е отменено въззивното решение, даден е ход пред ВКС, допуснато е изслушване на малолетното дете и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Извън това, че с цитираното решение не е прието нищо по различно от приетото от въззивния съд във връзка с определяне режима на свиждане на бабата с детето, то и това решение не обективира практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед непроизнасяне по съществото на спора от касационната инстанция.
Не обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и соченото от касатора решение на СГС, ІІ брачен състав по гр. дело № 13055/2013 г. По отношение на това решение касаторът не е установил влизането му в сила с представеното извлечение от регистъра на СГС. Поради това то не формира и съдебна практика съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3. Освен това решението третира различни факти, обуславящи и различни правни изводи, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предполага пълен фактически идентитет на разглежданите въпроси във връзка, с който е постановен различен правен извод. Именно този идентитет касаторът Б. нито е разглеждала, нито е обосновавала.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 959 от 10.02.2015 г. по гр. дело № 3540/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, втори брачен въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: