О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 02.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1767/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.627-в ал.6 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. З.,чрез пълномощника адв.А. Б. срещу решение № 2254/08.12.2014 г. по гр.д.№1465/2014 г. на Апелативен съд-София.
В касационната жалба се изтъква,че се използват празнини на формално-процесуалната уредба и се нарушават правилата на правния ред и морала. Иска се отмяна на обжалваното решение.В приложени писмени бележки касаторът твърди,че ако се допусне изпълнението на решението ще бъде нарушен закона,че делото не е попълнено с доказателства, включително не е представен акт за раждане на детето, не е дадена възможност на касатора за справедлив процес и подробно описва брачното си минало.
В писмен отговор от адв.Ц. Г., като особен представител на ответницата по касационната жалба Ш. В., със съгласието на законния си представител своята майка И. В. , я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено разпореждане от 18.10.2013 г. по гр.д.№ Е 10161/2013 г. на Софийски градски съд, с което е признато и допуснато изпълнението на решение № 16 Р 18/2008 г. на Районен съд-Прага,Чешка република,влязло в сила на 05.11.2008 г., с което се уредени отношенията на страните преди и след развода,като бащата И. И. З. се задължава да заплаща издръжка за взискателката- ответница по касационната жалба в настоящото производство, Ш. В., [дата на раждане] с майка И. В.,живущи в Прага, сумата 1 500 чешки крони месечно,считано от 01.06.2002 г. и сумата 2000 чешки крони считано от 01.09.2007 г.,като неизплатената част от издръжката за периода 01.06.2002 г. до 01.07.2008 г. на обща стойност 116 500 чешки крони бащата е задължен да изплати най-късно до 30 дни от влизане в сила на решението.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че са приложени препис от цитираното решение с превод на български език и удостоверение,че решението е влязло в сила,както и че са попълнени съответните формуляри за допускане изпълнението и признаването му.Съгласно чл.75 ал.2 б.”а” вр. с раздел 2 и 3 от глава 4 на Регламент (ЕО) 4 /2009 г. относно компетентността , приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължения за издръжка,/Регламента/ когато съответното съдебно решение за присъждане на издръжка е постановено преди 18.06.2011 г.-датата от която същият се прилага, а молбата за допускане е подадена след тази дата, както е и в настоящия случай, приложими се явяват раздел 2 „Решения в държава-членка,която не е обвързана от Хагския протокол 2007 г.” и раздел 3 „Общи разпоредби за всички решения”.Посочил е, че производството по чл.627-в ГПК вр.чл.23-30 от Регламента е строго формално и че пред компетентния съд са представени всички изискуеми документи за признаване и допускане изпълнението на решението на Районен съд-Прага.Поради това е намерил разпореждането на първостепенния съд за правилно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Твърди,че липсва фактическо основание за допускане изпълнението на чуждестранното решение.Посочва,че не се спори,че не е баща на детето, че не е знаел за раждането му, че не е живял с майката, че бракът е фиктивен, и че не може да се приеме за изтекъл едногодишният срок по чл.62 ал.1 СК.Счита,че ако искането бъде уважено, ще се засегне общественият ред и интерес.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК ,за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение, страната следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това.Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, който не следва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с обосноваността на направените изводи и с обсъждането на събраните по делото доказателства.Такъв въпрос не е формулиран от касатора. Посоченото в изложението има характер на оплаквания за неправилност на решението с оглед поддържане на основания за отказ за бъде допуснато изпълнението на решението на съда по произход.Основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и само последните са предмет на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.Основанията за допуснати нарушения се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, в случай че касационната жалба бъде селектирана.
Не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Всичко това не е сторено.
Не може да бъде приет като доказателство по делото и приложеният към писмена молба вх.№5084/29.04.2015 г. акт за раждане на взискателката, в който впрочем като баща е посочен касаторът,доколкото в настоящото производство не се събират доказателства.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че държавата по произход- Чешката Република и държавата по изпълнение- Р България, съвместно с държави от ЕС и държави извън съюза, са присъединени към Хагския протокол от 2007 г. от 01.08.2013 г., поради което настоящата процедура по допускане на изпълнението попада в обхвата на глава ІІІ чл.16 т.2 вр. раздел 2 и 3 от Регламента.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2254/ 08.12.2014 г. по гр.д.№ 1465/2014 г. на Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: