О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 09.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 65/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. С. З. чрез пълномощника му, адвокат А. М. Ю. срещу решение № 162 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответницата В. В. З. не е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 14.03.2012 г. по гр. дело № 479/2011 г. на Момчилградски районен съд, с което е уважен иск по чл. 49, ал. 1 СК, предявен от В. В. З. против Е. С. З., обявено е, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, предоставено е упражняването на родителските права над родените от брака деца София – Е. Е. З. и Г. – А. Е. З. на майката В. В. З., като е определен режим на свиждане на бащата, подробно отразен в диспозитива на съдебния акт, осъден е Е. С. З. да заплаща месечна издръжка на децата – на София – Е. Е. З. 120 лв. и на Г. – А. Е. З. 80 лв. чрез тяхната майка и законна представителка В. В. З., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, присъдена е държавна такса, постановено е след прекратяване на брака, ищцата да носи предбрачното си име – Б.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, не е променил постановеното от първата инстанция решение за вина на двамата съпрузи поради липса на жалба от ищцата срещу първоинстанционния акт в тази част, приел е, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата, тъй като двете деца са малолетни момиченца, нуждаят се от ежедневни майчини обич, грижа и контрол, уважил е исковете за издръжка на децата в посочените по – горе размери с оглед на възрастта им, техните потребности, обществено – икономическите условия, а също така и обстоятелството, че ответникът макар и безработен към момента на постановяване на решението е в работоспособна възраст, няма задължения за издръжка по отношение на други лица и би могъл да реализира трудов доход в рамките на средната работна заплата за страната.
К. поддържа, че при постановяване на въззивното решение окръжният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 1/12.11.1974 г. и решение № 712 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 81/2010 г. на състав на ІІІ г.о./, касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният въпрос е изложен, както следва: „Правният въпрос, по който съдът се е произнесъл и който обуславя изхода на делото е предоставяне упражняването на родителските права, спрямо родените от брака малолетни деца на тяхната майка, тъй като понастоящем майката не полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание”. К. не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е въведен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационен контрол, а е възпроизведено предметното съдържание на иска по чл. 59, ал. 2 СК, като е посочено, че съдът се е произнесъл по него. Не са изложени приетите от окръжния съд правни разрешения по иска по чл. 59, ал. 2 СК, както и не са посочени правните разрешения по приложената практика по отношение, на която се твърди / без да се обосновава /, че изводите на въззивната инстанция й противоречат. С оглед на правните разрешения в обжалваното въззивно решение и тези в приложената практика е следвало да се постави правен въпрос, обективиращ предмета на произнасяне на въззивния съд, по който е формирано противоречие. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 /. В случая жалбоподателят не е изпълнил посоченото процесуално задължение. Възпроизвеждането на предмета на иска по чл. 59, ал. 2 СК и изявлението, че съдът се е произнесъл по него не съставлява поставяне на правен въпрос. По другите искове, по които се е произнесъл окръжния съд касаторът също така не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията за допуснати от съда нарушения са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, провеждането на което е обусловено от допускане на касационното обжалване. Н. на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, т.1 /. В настоящият случай такива не са отразени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Неизлагането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: