О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 520
гр. София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 150 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението от 06.08.2012 г. по гр. дело № 3578/2011 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV – „Б” състав.
Ответницата Н. Б. С. чрез пълномощника си адвокат В. З. Ц. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът чрез процесуалния си представител, адвокат М. И. Я. поддържа, че с цитираното въззивно решение Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по материалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, по който няма съдебна практика, а именно: „Действителна ли е уговорката, служителят да не прекратява трудовия си договор по собствена инициатива за период от три години срещу заплащане от страна на работодателя на определена сума ?”. Страната твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. С въззивното решение, предмет на касационната жалба, СГС е отменил решение от 22.12.2010 г. по гр. дело № 17207/2010 г. на Софийски районен съд, 77 състав в частта, с която са уважени исковете, предявени от [фирма], [населено място] против Н. Б. С. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 5867.20 лв., ведно със законната лихва от 14.04.2010 г. до окончателното изплащане и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1100.80 лв. за периода от 13.10.2008 г. до 14.04.2010 г., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 1903 лв. и е постановил решение за отхвърляне на исковете с лихвата, както и за отхвърляне на искането за заплащане на разноски от 1903 лв., като е осъдил ищеца да заплати на ответницата разноски за въззивната инстанция в размер на 142.50 лв. Този резултат е мотивиран с недействителност на клаузата в чл. 4, ал. 1 от споразумение от 10.11.2006 г., квалифицирано от решаващия състав, като част от трудовото правоотношение между страните за длъжността, изпълнявана от ответницата, „консултант – бизнес клиенти” поради противоречие с императивната норма на чл. 8, ал. 4, предложение второ КТ, добросъвестност на ответницата по претенциите, респективно настъпване на последиците от недействителността занапред и получаване на процесните суми на правно основание.
Касаторът не е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът, който е поставил е формулиран без оглед на правните разрешения, отразени в мотивите на решението. СГС е изложил съображения с оглед, на които е приел, че сумите, предмет на иска са получени на правно основание. Тълкуването на нормите на чл. 8, ал. 4, предложение второ КТ, чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ, чл. 75 КТ от въззивната инстанция отразява правни разрешения по предмета на делото във връзка, с които касаторът не е въвел правни въпроси, съгласно разясненията за задълженията му при изготвяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Цитираният по – горе въпрос е формулиран общотематично, без връзка с изводите на съда, от които произтичат конкретни виждания за смисъла на посочените норми и които биха могли да отразяват съответствие или отклонение от задължителната или казуална съдебна практика, съответно да пораждат необходимост от преодоляване на неправилна или неактуална съдебна практика, или формиране на съдебна практика, ако липсва такава по отношение на непълна, неясна или противоречива правна уредба във връзка с допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на общите и допълнителни основания е разяснено в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК, но не е съобразено при изготвяне на изложението. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че по поставения въпрос няма съдебна практика и се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се сочи конкретната норма или разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви, както и не се излагат съображения в тази насока. ВКС не е длъжен и не може да извежда както правните въпроси, формиращи общи основания за допускане касационно обжалване, така и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК /. Когато въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК /общи основания за допускане на касационен контрол/ не са свързани с изводите на въззивния съд, даващи правни разрешения по тълкуване на конкретни норми, регулиращи отношенията по възникналия спор, същите имат характеристиката на общотематични въпроси, надхвърлящи предмета на делото, с които не се обосновава наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираният по – горе въпрос е насочен не към решаващите изводи на въззивния съд, а към спора за основателността на възражението на ответницата, който е по съществото на делото и се разглежда в друго производство. В случая не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 2000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.08.2012 г. по гр. дело № 3578/2011 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV – „Б” състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. Б. С. разноски за настоящето производство в размер на сумата 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: