О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 23.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1383/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. от [населено място] срещу въззивно решение №1763 от 17.03.2011г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 4297/2010год. С това решение е потвърдено решение от 17.08.2009г., постановено по гр.д. № 1547 по описа за 2008г. на СРС, ІІІ ГО, 85-ти състав, с което е прекратен с развод бракът, сключен на 15.09.2001г. с Акт за граждански брак № 473 на Столична община, район „С.”, [населено място], между С. П. Г. и Г. Н. Г. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга;постановено е след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име С.; родителските права върху детето от брака -Н. Г. Г. , са предоставени за упражняване на майката София П. Г.;постановено е, че бащата Г. Н. Г. има право на лични контакти с детето Н. Г. Г. всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10,00 часа до 18, 00 часа, както и 15 /петнадесет/ дни през лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата Г. Н. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. Г. Г. чрез неговата майка и законен представител С. П. Г. месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска -10.04.2008 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.82 , ал.1 СК, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 150 /сто и петдесет/ лева месечно, като неоснователен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните въпроси : 1)може ли да се приеме , че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен като се кредитират единствено показанията на сестрата на съпругата, която иска прекратяване на брака; 2) може ли да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по искане на съпругата, когато съпругът няма вина за настъпилото разстройство, а често боледува и не дава съгласие за прекратяване на брака; 3) честото боледуване може ли да се вмени във вина; 4) ако съпругът осигурява преобладаващата част от издръжката на семейството, може ли да се приеме, че той има вина за разстройството на брака; 5) кои са важните обстоятелства по смисъла на чл.99 ал.4 СК, налагащи допускане на развода въпреки противопоставянето на съпруга, който няма вина за разстройството на брака и държи за запазването му. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, като се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм/ ,касаещи приложение нормата на чл.99 ал.4 СК, и на решение на ВКС, съдържащо произнасяне единствено по иск с правно основание чл.107 ал.6 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, което е извън обхвата на съдебната практика по смисъла на ТРОСГТК № 1/2009 г. тъй като със същото спорът не е решен по същество, а след отмяна на въззивното решение поради процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, делото е върнато за ново разглеждане. Липсва обосновка в какво се състои твърдяното противоречие както и защо касаторът счита, че произнасянето на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответната страна София П. Г. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд, след анализ на доказателствата и препращайки към мотивите и на първостепенния съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга Г. Н. Г., както и, че не е установено противобрачно поведение на съпругата.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси , са без значение за крайния изход от спора. Тези въпроси не стоят в основата на обжалваното решение. Същите биха имали значение за делото само ако от фактическа страна въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака има само ищцата. Случаят не е такъв – от фактическа страна въззивният съд е приел, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения е единствено съпругът. Този фактически извод в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде проверяван, а при наличието му въпросът за приложението на чл. 99, ал. 4 от СК от 1985 г. (отм.) не може да се постави. Цитираната норма от отменения Семеен кодекс урежда хипотеза, при която само един от съпрузите (ищец в производството за развод) е виновен за разстройството на брака. Когато вина за разстройството имат и двамата съпрузи или съпругът-ответник (каквато е процесната хипотеза), нормата на чл. 99, ал. 4 от СК от 1985 г. (отм.) не намира приложение и дали по прилагането й има противоречива съдебна практика, е без значение за настоящето производство. Следва да се има предвид и това, че повдигнатите от касатора въпроси, не се дефинират като такива, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тези въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същите изразяват по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията, дадени в това решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая видно от изложеното по-горе в определението формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1763 от 17.03.2011г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 4297/2010год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: