О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6335/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Й. Н. против решение № 291 от 21.06.2013 г. по гр. дело № 473/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът Народно читалище „И. – 1896” /НЧ/, [населено място] поддържа становище за липсата на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – Велико Търново е потвърдил решение по гр. дело № 569/2012 г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на иска, предявен от настоящата жалбоподателка против НЧ „И. – 1896”, [населено място] за установяване съществуването на трудово правоотношение от 01.09.2010 г. до 01.10.2011 г. с изброените в диспозитива елементи и за присъждане на сумата 1840 лв., разлика между изплатеното възнаграждение по граждански договори и евентуално съществуващото трудово правоотношение с лихва от датата на дължимостта им до подаване на исковата молба, за присъждане на разноски, като е присъдил разноски в полза на въззиваемия. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните мотиви: страните не са сключили трудов договор в писмена форма в периода 01.09.2010 г. до 01.10.2011 г.; отношенията между тях са се уреждали съобразно граждански договори от 01.01.2011 г. и 01.09.2011 г.; сключените граждански договори отразяват гражданско правоотношение; съгласно чл. 62, ал. 1 КТ задължителна форма за сключването на трудовия договор е писмената и неспазването й води до нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; недействителността обусловена от неспазване на формата на договора обосновава извод за несъществуване на трудовото правоотношение; съгласно решение по гр. дело № 4902/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., когато ищецът по иск за установяване възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма не е била спазена, какъвто е и настоящия случай, то признанието е, че не е възникнало трудово правоотношение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1.„дали ако има заповед за прекратяване на трудов договор не връчена на работника, но находяща се в трудовото досие, съдът може да приме, че този договор е прекратен или следва да изчака тази заповед да бъде връчена по надлежен ред”; 2. „допустимо ли е да се доказват с гласни доказателства времевото изпълнение на задълженията по договора, честотата на явяване на работа, времетраенето на ангажиментите и т.н.”; 3. „допустимо ли е доказване на съществуване на трудово правоотношение на работника с писмени доказателства, изходящи от самия работодател”; 4. „допустимо ли е да се доказва симулация с други освен с писмени документи”. По първият по реда на излагането им в приложението въпрос, както сама констатира жалбоподателката съдът не се е произнесъл. С него не се релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като правният въпрос е единствено този, по който въззивният съд се е произнесъл, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. В случая не е развито и допълнително основание в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, на която се позовава страната. По втория по реда на изложението въпрос също така не е развито допълнително основание в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, а въвеждането му е необходима предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като общите и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК трябва да бъдат изложени кумулативно. По третия въпрос, както и по първият и втория въпроси липсва обосновка на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол. По последният от въпросите, изложени в приложението относно разкриване на симулацията с други доказателства освен писмените, освен, че няма произнасяне на съда липсва и въвеждането и обосноваването на допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Вместо представянето на ясно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателката е развила оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК, които са друг вид касационни основания, разглеждат се в производство по чл. 290 ГПК, ако се допусне касационно обжалване. С въвеждането на такива основания не се релевират предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Необосноваването на приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. В приложението са изложени и оплаквания по отношение на присъдените разноски по първоинстанционното дело, но общо и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК във връзка с въззивното решение не са посочени и обосновани, което има за последица недопускане на касационното обжалване. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 21.06.2013 г. по гр. дело № 473/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА К. Й. Н. да заплати на Народно читалище „И. – 1896”, [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: