О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4275/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „М.”-ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С. К. срещу решение №1413/25.02.2014 г. по гр.д.№14721/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав.
Ответникът по касационната жалба М. Б. Б. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Д. Н. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.09.2013 г. по гр.д.№18317/2013 г. на Софийски районен съд, 62 състав, с което е уважен изцяло предявеният от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.200 КТ в размер на сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,ведно със законната лихва от 09.08.2011 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че в резултат на злополуката ищецът е претърпял нараняване на дясното око с оток на клепача,зачервяване на конюнктивата, обширен дефект на епитела на роговицата, рана на роговицата със забито чуждо тяло.Бил е хоспитализиран за една седмица и е опериран за изваждане на чуждото тяло. Лечението е продължило извънболнично, като в продължение на месец е изпитвал силни болки, изпитва такива и близо година след инцидента,както и постоянно главоболие.Две години след операцията е получил вътрешно перде в резултат на натиска при травмата.Зрението му намалява, развитието на процеса е необратимо и може да се преодолее само оперативно.Променена е структурата на очните дъна и ищецът непрекъснато използва медикаменти за контрол на вътреочното налягане.Търпи ограничения в ежедневието си, тъй като е затруднен да чете и използва компютър, да шофира, да вдига тежко. Възможностите му за работа са намалени.Въззивният съд е направил обобщаващ извод,че интензитетът и продължителността на болките, причинените неудобства в битов и професионален план, липсата на пълно възстановяване, значимите усложнения,чието лечение е наложително и е единствено оперативно намират своя справедлив еквивалент в присъдената сума.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следния материалноправен въпрос:
-относно прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,конкретно въз основа на доказаните по делото обективни факти,преки последици от увреждането.
Въпросът е релевантен, но не са изложени аргументи относно поддържаното допълнително основание. За да е налице то според разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК са възможни три хипотези: поставените въпроси да са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или обществените условия или при липсата на съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната норма, чието тълкуване иска. Нито една от тях не е обоснована. Съдебната практика по въпроса е консолидирана още с ППВС № 4/1968 г. Не са налице отклонения от приетите в него разрешения,според които размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от общите критерии за справедливост и от конкретните обстоятелства по делото.
Необосновававането на допълнително основание ще има за последица недопускането на касасционно обжалване на решението на въззивния съд.
Ответникът претендира разноски за настоящото производство, чието заплащане в брой се установява с приложената разписка от 19.06.2014 г. за заплащането им в брой към сключения на същата дата договор за правна помощ. С оглед изхода на делото искането следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № №1413/25.02.2014 г. по гр.д.№14721/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав.
ОСЪЖДА „М.”-ЕАД да заплати на М. Б. Б. сумата 1 130/хиляда сто и тридесет/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: