Определение №599 от 27.5.2015 по гр. дело №121/121 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 27.05.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 121/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „С. г. а.”-ЕООД,чрез пълномощника адв.А. Ч. срещу решение № 5136/10.07.2014 г. по гр.д.№4746/2014 г. на Софийски градски съд,ГО, ІІ-в състав.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. М., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.С. Г., я оспорва .Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-69-87/ 18.09.2013 г. по гр.д.№5940/ 2012 г. на Софийски районен съд,69 състав. С него ответникът – касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на ищцата следните суми:на основание чл.128 т.2 КТ сумата 32 510 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2011 г.,ведно със законната лихва от 18.01.2012 г. до окончателното изплащане; на основание чл.245 ал.2 КТ сумата 6899,41 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за незаплатените в срок трудови възнаграждения за периода м.декември 2009 г.- м.май 2011 г. и незаплатеното възнаграждение за м.май 2011 г. за периода 31.01.2010 г.-18.01.2012 г.; на основание чл.220 КТ сумата 3 886,36 лв. обезщетение за неспазено предизвестие от два дни при прекратяване на трудовия договор,ведно със законната лихва от 18.01.2012 г. до окончателното плащане.До пълните претендирани размери исковете са отхвърлени и в тези части то е влязло в сила.Присъдени са и разноски.Въззивният съд е приел,че между страните е сключен на 10.12.2009 г.трудов договор, като ищцата е заела длъжността финансов консултант.Трудовото правоотношение с нея е прекратено с предизвестие връчено на 30.05.2011 г., при изтичане на срока му ,считано от 15.06.2011 г. , на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ .Касаторът е твърдял пълна липса на изпълнение на задълженията по трудовия договор от ищцата във въззивната жалба. Това възражение е намерено за преклудирано с оглед нормата на чл.131 вр.чл.133 ГПК.С отговора на исковата молба той е въвел възражение само за частично неизпълнение задълженията на ищцата, която не се явявала редовно на работа от началото на 2011 г., с което нарушавала трудовата дисциплина и вътрешните правила на дружеството.То е прието като възражение за неточно , некачествено и непълно изпълнение,но не и като оспорване ищцата въобще да не е престирала работна сила.Въззивният съд е направил извод, че лошото изпълнение няма за последица недължимост на уговореното между страните трудово възнаграждение.Освен това въз основа на показанията на свид.Н. е приел за установено,че ищцата е давала консултации по финансови въпроси.Същият бил управител физическа охрана и я виждал да посещава офиса при повикване,присъствал на работни срещи с нейно участие, сам искал и получавал консултации във връзка с дейността му.Ищцата преглеждала документи и давала препоръки за поправки в тях.Към нея нямало изискване редовно да идва в офиса, срещите се извършвали след уговорка, включително и извън офиса на дружеството.Показанията на свид.М. са отнесени към конкретно неизпълнение на поставена задача и е прието,че касаят частен случай,а относно записите на камерите в офиса те са променени.С оглед обсъждането и анализа на доказателствата е направен обобщаващ извод,че не е установено пълно неизпълнение на възложените трудови функции на ищцата, а е установено непълно и неточно изпълнение във връзка с нередовното й явяване на работа и неизпълнението на конкретна задача за сравнителен анализ.То не е преценено като липса на престиран труд и поради това не може да има за последица недължимост на трудовото възнаграждение.Поради това въззивният съд е уважил частично исковете, съобразявайки присъдените размери с изчисленията на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Твърди,че въззивният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е тълкувал фактите, достигайки до погрешни правни изводи.Счита,че по делото безспорно е било установено,че според сключения трудов договор местоизпълнението на възложената на ищцата работа е било в офиса на работодателя, че тя не е престирала труд на работното си място, което представлява неизпълнение на договора.Въпреки това съдът направил извод,че това неизпълнение не е равнозначно на липса на престиран труд, което е неправилно и в противоречие с решение по гр.д.№843/2012 г.,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Според приетото в това решение трудовият договор е особен вид възмезден договор,работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е договорил точно и добросъвестно, а при непрестиране на работна сила трудово възнаграждение се дължи само когато това не се дължи на виновно поведение на работника.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Въпросът не трябва да е свързан с правилността на решението, фактическите изводи и обсъждането на доказателствата по делото на въззивния съд. Изложеното от касатора не може да бъде преценено като общо основание за допустимост, неговите аргументи не съдържат правен въпрос, а представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Касаторът следва да прави ясно и категорично разграничаване между основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.Не е налице и отклонение от разрешенията в посоченото решение на ВКС.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в това производство, които са установени с представените пълномощно с уговорен хонорар, квитанция за заплащането му и списък на разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5136/10.07.2014 г. по гр.д.№4746/2014 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ-в състав.
ОСЪЖДА от „С. г. А.”-ЕООД да заплати на Д. Г. М. сумата 2000 /две хиляди/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top