О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 22.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2164/2016год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П. в качеството му на баща и законен представител на С. П. С., Н. П. С. и Т. П. С., подадена чрез адв.В. А., против въззивно решение на Варненски окръжен съд №2165, постановено на 30.12.2015г. по в.гр.д.№ 2677/2015г., В ЧАСТТА, С КОЯТО след частична отмяна на Решение № 3157/15.07.15г. на Варненски районен съд,постановено по гр.д.№ 2164/12г., е признато за установено, че И. К. П. не дължи на ответниците С. П. С., Н. П. С. и Т. П. С. чрез техния баща и законен представител П. С. П. сумата 6720лв. – сбор от дължимите издръжки за периода от 14.07.2011г. до 18.09.2011г., и от 01.09.2012г. до 31.10.2014г. , и сумата 130лв.- част от дължимата издръжка за м.април 2012г., и законна лихва върху посочените суми в размер на 917.54лв. за периода от 17.07.2011г. до 17.01.2015г., по образуваното изп.дело № 20147120401799 на ЧСИ И. С., рег.№ 712, на основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК. Въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на И. К. П. по чл.439 ГПК е отхвърлен, е извън предмета на касационната жалба и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, искането на касатора за допускане на касационното обжалване е заявено на основание чл.280 т.2 ГПК. Мотивирано е с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и следствие на това е обосновал неправилния извод, че ищцата е погасила част от задължението си за издръжка за трите деца като се е грижила за тях и давала дребни суми. Посочено е също, че при вземанията на ненавършили пълнолетие деца давност не тече, правоотношението е между родители и деца, поради което е приложима нормата на чл.115 б.А ЗЗД, както е прието с „ решение от 31.03. 2011г. на РС-Г по гр.д.№2079/2010г., решение от 30.03.2010г. на РС-А по гр.д.№819/2009г.” Според касатора изпращането на дребни суми не означава изпълнение на задължението за заплащане на присъдена издръжка – „така напр. решение от 26.01.2011г. по гр.д.№1861/2010г. на ОС”. Цитираните актове не са приложени към изложението и липсват доказателства за влизането им в сила.
Ответната страна И. К. П. в представен писмен отговор чрез адв. Г. Г. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по жалбата на касатора, както и за неоснователност на жалбата по същество.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна с интерес от предприетото процесуално действие и против въззивно решение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел в решението си, че съгласно чл.439, ал. 2 ГПК искът е допустим, когато се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание – чл.439, ал. 2 ГПК. Това условие е изпълнено, предвид наведените в исковата молба обстоятелства -изпълнение на задължението в натура, чрез полагани грижи за децата, осигуряване на средства за задоволяване на техните потребности след влизане в сила на решението. Счел е за безспорно по делото, че с решение, постановено по гр.д.№ 6549 / 2011г. В., в сила от 14.07.2011г., родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата, а на основание чл.143, ал. 2 от СК в полза на децата са присъдени издръжки в размери от по 80лв., дължими от майката, считано от 14.07.2011г., с падеж 20-то число на съответния месец, ведно със законната за всяка закъсняла вноска; че ищцата е уведомена за образуваното изпълнително производство с покана за доброволно изпълнение, връчена на 04.02.2015г. , в която е посочен размерът на дължимите суми, включващи главница и лихви за забава, такси по ЗЧСИ и други, общо в размер на 13 264.29лв.; че след развода е налице фактическо съжителство за времето от 14.07.2011г. до 18.09.2011г. , и за периода от месец септември 2012г. до месец октомври 2014г., когато бившите съпрузи отново направили опит за заживеят заедно и да полагат съвместно грижи за децата си; че по въпроси, свързани със заплащането на издръжките,присъдени в тежест на майката с бракоразводното решение, на 05.03.2015г. е била проведена екипна среща в Дирекция „ Социално подпомагане” – В., на която бащата е приел предложението на майката да заплаща общо 150лв./ по 50 лв. на дете/, два пъти месечно, като при необходимост да осигурява и допълнителни средства, документирано в съставения протокол , подписан от страните и присъстващите социални работници; че на 22.05.2013г. между страните е подписано ново извънсъдебно споразумение, с нотариална заверка на подписите, че ще живеят заедно и ще полагат съвместни грижи за отглеждане на децата, поделяйки разходите за домакинството, за обучението на децата и за обезпечаване на всички потребности, като споразумението изразява взаимна воля на родителите да възстановяват семейните отношения, като поемат всички преки и непосредствени грижи за децата през този период. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че с четири броя разписки, подписани от ответника през месец април 2012г., ищцата е изплатили като издръжки суми в размери на 10, 30, 50 и 40лв., както и, че в периодите на фактическо съжителство с бащата, съответно от 14.07.2011г. до 18.09.2011г., и от септември 2012г. до октомври 2014г. включително, през който са направили опит да възстановят отношенията си, ищцата е полагала грижи за трите деца, пряко и чрез осигуряване на средства за бита / храна, консумативи, облекло/, необходими за задоволяване на техните потребности, през посоченото време е била на трудов договор с месечно трудово възнаграждение от 400лв., съобразно вписванията в трудовата книжка, работила е и според възможностите си е участвала в отглеждането на децата. Твърденията на ответника, че през периодите на съжителство, той е бил „основно” ангажиран с отглеждането на децата, съдът е счел за недоказани. Посочил е, че няма данни по делото за трудовата му заетост и получавани доходи през този период, че е установено, че е ползвал социална услуга- обществена трапезария, от 01.09.2013г. до 31.12.2014г., ежедневно, от понеделник до събота включително, чрез която е осигурявана храна за децата, но това не е изчерпвало всички неотложни разходи за тях. Посочил е, че задължението за издръжка на непълнолетен е от първи ред и се ползва с приоритет пред останалите задължения- чл. 143 ,ал.1 и чл. 141 т.1 от СК; че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл.143, ал. 2 СК; че в конкретния случай е безспорно, че задължението да заплаща издръжка в присъдените размери не е изпълнявано от ищцата с редовни парични престации и на падежа на всяка месечна вноска, след влизане в сила на съдебното решение. Съобразно установените обстоятелства по делото обаче, майката е продължила да живее с децата след прекратяването на брака, за времето от 14.07.2011г. до 18.09.2011г. , и после от началото на септември 2012г. до октомври 2014г. включително. В периодите на съвместен живот тя е участвала в отглеждането на трите деца и е осигурявала средства за задоволяване на техните потребности, наравно с бащата. С полаганите грижи и осигурявани средства в натура е изпълнявала и задължението да издържа децата си.Съобразно изложеното е обосновал извод, че задължението за издръжка към трите деца е погасено за периодите : от 14.07.2011г. до 18.09.2011г., и от 01.09.2012г. до 31.10.2014г. , чрез осигурявани грижи и средства в натура, общо в размер на 6720лв., частично в размер на 130лв. за м.април 2012г., и частично в размер на 14.85лв. за м.май 2012г. Посочените суми следва да се приспаднат от общото задължение в размер на 10080лв. Съразмерно на признатото изпълнение следва да се редуцира дължимата лихва за забава, като от общата в размер на 1831.70лв. се приспадне сумата 914.16лв. начислена лихва за забава за периода 17.07.2011г.- 17.01.2015г. , на основание чл. 439 ГПК .
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съображенията за това са следните:
В настоящия случай в представеното към жалбата изложение касаторът обосновава искането си за допускане до касационно обжалване с оплакването си за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, развито в контекста на несъгласието му с анализа на доказателствата и с решаващите изводи на съда. Тези оплаквания са касационни основания по чл.281 ГПК, а не основания по чл.280 ГПК. Същите не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Основанията за достъп до касационно разглеждане на делото не могат да се отъждествяват с основанията за неправилност на въззивното решение и е недопустимо в стадия по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съд. В посочения смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му. Тази проверка обаче се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР № 1-2009-ОС ГК ТК ВКС. Касаторът, също така следва да се обоснове и за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание, а именно, че разрешението по поставените въпроси в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд или на друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, въпроси, които са правни по смисъла на нормата на чл.280 ГПК, не са формулирани в изложението, а липсва и допълнителна обосновка. Цитирани са, но не са приложени съдебни решения, поради което и няма как да бъде преценено с оглед разрешаването на какви правни въпроси са посочени от касатора, съответно дали се отнасят до аналогични с настоящия случай казуси, както и дали са влезли в сила.
В заключение, касационната жалба на касатора не следва да се допуска до разглеждане с оглед посоченото в изложението основание. При този изход разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд №2165, постановено на 30.12.2015г. по в.гр.д.№ 2677/2015г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО след частична отмяна на Решение № 3157/15.07.15г. на Варненски районен съд,постановено по гр.д.№ 2164/12г., е признато за установено, че И. К. П. не дължи на ответниците С. П. С., Н. П. С. и Т. П. С. чрез техния баща и законен представител П. С. П. сумата 6720лв. – сбор от дължимите издръжки за периода от 14.07.2011г. до 18.09.2011г., и от 01.09.2012г. до 31.10.2014г. , и сумата 130лв.- част от дължимата издръжка за м.април 2012г., и законна лихва върху посочените суми в размер на 917.54лв. за периода от 17.07.2011г. до 17.01.2015г., по образуваното изп.дело № 20147120401799 на ЧСИ И. С., рег.№ 712, на основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: