О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 11.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5473/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. К., чрез адв. С. Б. и адв. М. Т., срещу определение № 2862 от 05.08.2015год. по ч.гр.д.№ 2257/2015год. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 4207/30.03.2015год. по гр.д. № 1765/2015г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното определение производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е прекратено по отношение на ответника [фирма].
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска се неговата отмяна.
В изпълнение на дадените от администриращия съд указания, процесуалните представители на жалбоподателката са подали писмена молба, към която са приложили „изложение на касационните основания за допускане до касационно обжалване”. В тази молба са формулирани следните въпроси: 1/ Може ли съобразно диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам да определи доколко и в какъв обем да търси съдебна защита на материалното си право? и 2/ Има ли правен интерес ищецът да поиска установяване със С. и спрямо ответното дружество (последващ приобретател) нищожността на сделката, в която е участвал неговият праводател. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №121/01.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1723/2013 г. на ІІ г.о. и е налице на основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба [фирма] не е подал писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по исковата молба, подадена от С. П. К., уточнена с писмена молба от 27.02.2015 г. С първата група обективно и субективно съединени искове срещу Л. Н. П. и [фирма] се иска сключеният на 05.10.2011г. с нотариален акт № 63, том ІV, рег. № 8829, дело № 371/2011г. на нотариус С. Д., рег. № 363 НК, акт № 143, том LXІІІ, дело № 13489, вх. рег. № 22315 от 06.10.2011 г. на СВ-В. договор между С. П. К., представлявана от пълномощник Л. Н. П., от една страна като продавач, и Л. Н. П., действаща при условията на договаряне сам със себе си, от друга страна като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот с площ от 616 кв.м., находящ се в [населено място], кв. Г., местност Зеленика, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5545.3026 по К., одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на А., при граници на имота: 10135.5545.9510, 10135.5545.3689, 10135.5545.9507, 10135.5545.3021 и 10135.5545.3025 да бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. С исковата молба ищцата е предявила и отрицателен установителен иск срещу ответника [фирма] като иска съдът да приеме за установено, че дружеството не е собственик на процесния имот. С определение №4207/30.03.2015г. РС – Варна е прекратил производството по гр.д. №1765/2015 г. по предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД срещу [фирма] поради липса на правен интерес от страна на ищцата за разглеждането им.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно, като предпоставка за допустимост на иска. Взел е предвид, че договорите имат правно действие между сключилите ги страни и за третите лица по принцип не е налице правен интерес да искат прогласяване на нищожността им. Посочил е, че такава възможност би била налице само в случаите, когато с договорът се засяга правната сфера на третите лица или се създава външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна сфера. Направил е заключение, че евентуалната възможност правният субект да има дори косвена ползва от уважаването на такъв иск би обусловила правният му интерес и съответно допустимостта на иска. Взел е предвид, че в процесния случай [фирма] е последващ приобретател на процесния недвижим имот и не е страна по договора за покупко-продажба от 05.10.2011г., чиято нищожност се иска да бъде прогласена, следователно за ищцата не съществува правен интерес за предявяване на установителните искове по чл. 26 ЗЗД и срещу дружеството. В допълнение ОС-В. е посочил, че правата на [фирма] по отношение на процесния имот ще бъдат изследвани по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Поставените въпроси не могат да обусловят наличие на общо основание за допускане до касационно обжалване. Първият въпрос е общ и абстрактен, не е правно разрешаван от съда и не е обусловил решаващата му воля, обективирана в обжалваното определение. За да се произнесе, ОС- Варна е приел, че за ищцата не е налице интерес от търсената защита. Не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване и вторият формулиран въпрос. Той директно оспорва правилността на направения извод от въззивния съд за недопустимост на предявения иск срещу [фирма] и по същество представлява касационно основание, което подлежи на преценка в случай, че обжалването бъде допуснато.
В заключение на изложеното не е налице общата предпоставка за допускане до касационно обжалване и при това положение Върховният касационен съд не дължи произнасяне относно наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 -3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че приложените съдебни актове също не могат да обусловят противоречие с практиката на ВКС. В ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се разглеждат въпросите относно наличието на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, които въобще не са били предмет на обсъждане в обжалваното определение. Същото се отнася и за решение №121/01.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1723/2013 г. на ІІ г.о. Предвид това касаторът не е установил и наличието на поддържаното допълнително основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2862 от 05.08.2015год. по ч.гр.д.№ 2257/2015год. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: