О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 470
гр. София, 28.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 7251 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена от В. М., зам. апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – В. срещу решение № 150 от 08.10.2014 г. по гр. дело № 439/2014 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът И. Й. И. чрез процесуалния си представител, адвокат Г. З. поддържа становище за липсата на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 215 от 17.06.2014 г. по гр. дело № 85/2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Й. И. сумата 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда № 28 от 21.10.2011 г. по НОХД № 224/2011 г. на Добрички окръжен съд, потвърдена с решение № 28 от 04.04.2012 г. по наказателно дело № 19/2012 г. на Варненски апелативен съд, оставено в сила с решение № 297 от 19.07.2012 г. по н. дело № 935/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на трето наказателно отделение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер, подробно посочено по – горе. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 10 000 лв. със законните последици във връзка с обвинението, по което е постановена посочената присъда, а именно продължителността на наказателното производство – 1 година и 5 месеца, повдигнато на ищеца обвинение, за смърт на работник в кооперацията, която той представлява и управлява, разгласяване на обвинението в града /включително в електронната преса/. Приети са за установени по делото претърпените от ищеца неимуществени вреди – стрес, потиснатост, страх, сериозни притеснения, породени от съзнанието, че без да е извършил престъпление може да бъде осъден и лишен от свобода, в който случай семейството му би останало без грижа и подкрепа, психически срив, физическа слабост, загуба на активност, негативно отношение на съгражданите и негативно отражение върху личното му самочувствие и увереност в работата. Въззивният съд е определил като нямащо значение при определяне на обезщетението обстоятелството, че във въззивното производство по наказателното дело прокурорът е дал становище, че не поддържа обвинението, както и че по – голямата продължителност на наказателното производство се дължала на съдебната фаза на процеса, доколкото незаконното обвинение е било повдигнато от прокуратурата и отговорността на органите по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ е солидарна, а ищецът може да търси цялото обезщетение от всеки от тях.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, като въпрос следният текст: „Решението подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Когато принципът за справедливост е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди”. Страната поддържа в приложението, че същият въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 г., т. ІІ, както и решения на състави на ВКС съответно по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV г.о., по гр. дело № 1273/2009 г. на ІІІ г.о., по гр. дело № 1650/2009 г. на ІІІ г.о., по гр. дело № 574/2010 г. на ІІІ г.о., по гр. дело № 254/2014 г. на ІІІ г.о. Жалбоподателят твърди, че „Отговорът на този въпрос е от съществено значение, както за изхода на делото, така и за точното приложение на закона”. С цитирания по – горе текст в приложението макар и определен от касаторът, като материалноправен въпрос не е формулиран правен въпрос. Определянето на размера на обезщетението от съда е процесуалноправна дейност, която се характерезира с конкретни правни разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирани в мотивите на въззивното решение. По тези разрешения, касаторът е задължен да постави правни въпроси, формиращи общите основания за допускане на касационно обжалване и да обоснове, като се позове на задължителна или казуална съдебна практика, съдържаща произнасяне на ВКС и съдилищата по идентични правни въпроси отклонението на въззивния съд от приетите в съдебната практика разрешения. В случая твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е обосновано. Самият жалбоподател посочва, че съдът се е произнесъл по „материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД”, без да формулира този въпрос. Посочването на разпоредбата, имаща относимост към правен въпрос, по който съдът се е произнесъл, без да бъде поставен самият въпрос не съставлява въвеждане на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва формулиран в приложението правен въпрос, произтичащ от решаващите изводи на апелативния съд за обстоятелствата, релевиращи определяне на обезщетение за неимуществени вреди в присъдения размер. Липсва и съпоставка на разрешенията, които е приел апелативния съд и разрешенията, обективирани в съдебната практика, на която се позовава касаторът. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване /в този смисъл за посочените разрешения в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Ето защо с оглед на тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението за нарушаване на принципът за справедливост е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК и с което не може да се релевира основание за допускане на касационен контрол. Твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с изложеното в приложението, че отговорът на „този въпрос” е от съществено значение „за точното приложение на закона” не релевира основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не въвел общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е обосновал и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 08.10.2014 г. по гр. дело № 439/2014 г. на Апелативен съд – В. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Й. И. разноски за касационното производство в размер на сумата 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: