О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 12.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 7227/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна К. А. С. чрез адв. С. от САК срещу въззивно решение №16123/14 от 06.08.2014г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 1189/2014год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №17976/14 от 03.11.2014г. по в.гр.д.№1189/2014г. С въззивното решение след частична отмяна на решение №ІІІ-86-248 от 06.12.2013г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№2485/2013г. в обжалваните части относно вината и на съпругата за разстройството на брака и относно ползването на семейното жилище след развода и дължимите държавни такси, СГС е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът К. А. С.; че семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящо се от спалня, кухня и сервизни помещения, се предоставя на К. Ц. Стоянова, а К. А. С. се осъжда да освободи семейното жилище и да предаде ползването му на К. Ц. Стоянова след влизане в сила на решението; че К. А. С. се осъжда да заплати държавна такса в размер 50лв. по сметка на СГС, както и да заплати на К. Стоянова 25лв. деловодни разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна К. Ц. Стоянова в представени писмен отговор чрез адв.Е. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
С първоинстанционното решение Софийски районен съд е допуснал развод и е прекратил гражданския брак, сключен между страните по делото, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящо се от спалня, кухня и сервизни помещения, на К. А. С., а К. Ц. Стоянова е осъдил да освободи семейното жилище и да предаде ползването му на мъжа след влизане в сила на решението; постановил е, че и занапред жената ще носи брачното фамилно име Стоянова; осъдил е К. А. С. и К. Ц. Стоянова да заплатят по сметка на СРС държавна такса по иска за развод от по 50 лева всеки от тях.
Това решение е обжалвано пред СГС от К. Стоянова в частта относно вината и на съпругата за разстройството на брака и в частта за ползването на семейното жилище. С обжалваното въззивно решение първоинстанционният акт е отменен в атакуваната част и е постановено, че вина за разстройството на брака има само съпругът К. С., а ползването на семейното жилище е предоставено на К. Стоянова.
За да постанови този резултат, въззивният съд, след анализ на доказателствата е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга, чието цялостно поведение, изразяващо се в обиди, заплахи, скандали и психически тормоз, вкл. заплахите след напускането й, ако се върне отново в жилището, както и адресираните до пълнолетния син писма, в които твърдял, че последният не е негов син, е било в основата на тяхната раздяла. Счел е, че по делото не е установено противобрачно поведение на съпругата. В тази връзка е посочил, че наведените от Кр.С. брачни провинения на съпругата – самоволно напускане на семейното жилище през м. ноември 2008 г., като от този момент нямал визуални контакти с ответницата, а преди окончателното трайно отсъствие същата напускала неколкократно жилището им, поради причини на извънбрачни връзки от нейна страна, многократно заявявала на ищеца, че детето им не било от него, което го травмирало и само той правел компромиси в брака, не били установени в процеса. Съдът е приел, че при решаване на въпроса относно ползването на семейното жилище следва да се има предвид, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца и претенции за ползване са предявили и двете страни; че семейното жилище е това, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящо се от спалня, кухня и сервизни помещения, като същото е придобито от страните по време на брака; че пълнолетният син на страните живее постоянно в семейното жилище, като обитава хола в жилището, поради което тази стая следва да се изключи от обема на семейното жилище, при предоставянето му за ползване;че ссъобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК и съответно на духа на закона относно ползването на семейното жилище, при невъзможност семейното жилище да се ползва съвместно и от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Съдът е обосновал извод, че в конкретния случай семейното жилище не може да се ползва съвместно от страните, поради липсата достатъчен обем на жилището и предвид на техните влошени отношения. При положение, че и двете страни са предявили претенции за ползване на жилището, следва преценката за тяхната жилищна нужда и във връзка с разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, тъй като страните са съсобственици на семейното жилище – като в тази връзка следва да бъде съобразена и вината, здравословното състояние и други обстоятелства. На първо място въззивният съд е отчел, че Кр.С. въобще не е обосновал своя жилищна нужда и не е сочил обстоятелства в тази насока – здравословно състояние, доходи и т. н., за разлика от насрещната страна, която е обосновала своя жилищна нужда и е доказала такава по делото. На следващо място е приел, че дори и да се възприемат доказателствата относно влошеното здравословно състояние на С., то този факт не обосновава непременно изводът, че същият по-трудно би се устроил с жилище. Не на последно място по значение съдът е приел, че е и обстоятелството, кой е виновен за разстройството на брака. Въззивният съд е приел и това, че от факта, че жената е живяла под наем известен период от време, а след това (поради ниски доходи само от получавана пенсия и невъзможност да заплаща свободен наем) и понастоящем живее при семейството на сестра си, не може да бъде направен извод, че същата се е устроила или че има възможност да се устрои в [населено място] и поради това няма жилищна нужда. Посочил е също, че притежаваната от нея ? ид. част от къща в [населено място] не следва да бъде взета предвид при решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, тъй като имотът е извън територията на местоживеене на Стоянова.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, приложено към касационната жалба срещу решението, касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: “ 1/ При преценка на обема на семейното жилище с оглед претенциите му за ползване след развода, следва ли да се изключи от него ползваните от пълнолетното дете части?; 2/ Изчерпателно ли са изброени в СК релевантните въпроси относно преценката за ползване на семейното жилище след развода? и 3/ Следва ли да се подреждат по важност предпоставките по чл. 56 ал.5 от СК, при преценка относно ползването на семейното жилище и ако -да – коя има предимство?” Във връзка с първия въпрос се позовава на р.№554/15.07.2010 г.на ВКС по гр.д. № 1774/2009г. ІV г.о. Обосновава наличието на основанието с твърдението, че съдът неправилно е изключил от обема на семейното жилище ползваните от пълнолетния син на страните части. Във връзка с втория въпрос се позовава на р. №190/01.03.2010 г. на ВКС, по гр.д. №4281/2008 г.ПІ г.о., и р.№601/28.09.2010 г. на ВКС , по гр.д. № №255/2010 г., ІV г.о.Обосновава наличието на противоречие с оплакването, че изводът на съда, че жилищни нужди има само съпругата, е необоснован, след като в продължилия пет години период на фактическа раздяла последната не е направила постъпки нито за развод, нито за семейното жилище. Във връзка с последния въпрос се позовава на Р.№ 152/18.06.2012 г. на ВКС, по гр.д.1066/2011 г. на ВКС, III г.о.,р. №47/11.03.2013 г. по гр.д. № 1006/2012г. на ВКС, III г.о., и р. №2708/ 2014г. на СГС, по гр.д. № 3433/2013г.
Първият поставен в изложението въпрос е разгледан в обжалваното решение, но независимо от отговора по него, съдът е достигнал до извод за невъзможност да се постанови съвместно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи на още едно самостоятелно основание – влошените отношения между страните. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на поставения в изложението правен въпрос, той няма да рефлектира върху останалите съображения на втората инстанция и не може да промени резултата по спора. По необуславящи крайното решение въпроси, касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите два поставени в изложението въпроси са релевантни към изхода на делото, но не е налице поддържаните от касатора специфични предпоставки – по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280 т.1 ГПК касаторът твърди, че с въззивното решение въпросът „изчерпателно ли са изброени в СК релевантните въпроси относно преценката за ползване на семейното жилище след развода” е разрешен в противоречие с правните разрешения по същия въпрос, дадени с решение №190/01.03.2010 г. на ВКС, по гр.д. №4281/2008 г.ПІ г.о., с което е даден отговор на въпроса :” при решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище на единия или двамата съпрузи, следва ли съдът да обсъди всички релевантни обстоятелства, както го задължава Постановление №12/71г. на Пленума на ВС?” и решение №601/28.09.2010 г. на ВКС , по гр.д. №255/2010 г., ІV г.о. , с което е даден отговор на въпроса : „при преценка на обстоятелствата за определяне на кого от двамата съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище, следва ли да се преценява и здравословното им състояние?”. За да е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК следва даденото от въззивния съд правно разрешение на обуславящ изхода на спора въпрос да е в противоречие с правното разрешение по същия правен въпрос, дадено със задължителни за съдилищата съдебни актове. В конкретния случай липсва идентитет между поставения от касатора правен въпрос и разрешените такива с цитираните от него съдебни актове, поради което и не може да се обоснове извод за наличие на поддържаното основание. На следващо място посочените актове на ВКС са постановени при коренно различна фактическа обстановка. Не на последно място обосновката на касатора за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК се свежда до несъгласие с формираните от съда фактически и правни изводи, което по естеството си е касационно основание по чл.281 ГПК и е ирелевантно за производството по чл.288 ГПК.
Във връзка с последния поставен в изложението въпрос и поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК, касаторът се е позовал на Р.№ 152/18.06.2012 г. на ВКС, по гр.д.1066/2011 г. на ВКС, III г.о., и р. №47/11.03.2013 г. по гр.д. № 1006/2012г. на ВКС, III г.о. С първия съдебен акт е дадено разрешение по въпроса „за значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права не на отделни обстоятелства /посочени и обсъдени във въззивното решение като част от всички установени/, а на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай”, а с втория съдебен акт е дадено правно разрешение по въпроса : „относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.” По вече изложените по-горе съображения позоваването на тези актове е неуместно и с тях не се обосновава наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК във връзка и с този въпрос.
Касаторът не установява наличието и на поддържаното основание по чл.280 т.2 ГПК. В представеното от него решение №2708/ 2014г. на СГС, по гр.д. № 3433/2013г., се съдържа правно разрешение на повдигнатия правен въпрос, но въззивното решение не му противоречи. Следва да се има предвид и това, че основанието по чл.280 т.2 ГПК не е налице в случаите , когато по поставения правен въпрос има формирана задължителна за съдилищата практика и същата е съобразена от решаващия съдебен състав. В случая това е така. Според приетото в т.5 на Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС, което не е загубило действие, когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в закона –чл.56 ал.5 СК – интересите на децата, здравословното състояние, вината и други обстоятелства по случая . Тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Тъй като изброените и „другите” обстоятелства обикновено съществуват едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно. В обжалваното въззивно решение съдът не се е отклонил от тези постановки.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16123/14 от 06.08.2014г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 1189/2014год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №17976/14 от 03.11.2014г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: