О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 190/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2596 от 15.10.2014 год. по ч.гр.д.№ 1827/2014 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.09.2014г., постановено по гр.д.№ 2730/2014г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено, тъй като съдът е приел, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на процедурата по чл. 51 ЗН.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят излага съображения, че в производството по чл. 51 ЗН се прилага общият ред за връчването на призовките и съобщенията, следователно наследникът е редовно призован със съобщение, връчено му по реда на чл. 47 ГПК, с което му е указано да се яви в Районен съд Бургас в двуседмичен срок или най-късно в съдебно заседание и да уведоми съда приема ли наследството, оставено от неговия наследодател или се отказва от него. Жалбоподателят заявява, че доколкото в указания срок наследникът не е извършил нито едно от тези действия, с изтичането на срока се е погасило правото му да приеме наследство и това обстоятелство следва да бъде вписано в особената книга при Районен съд Бургас.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос „Приложима ли е разпоредбата на чл. 47 ГПК в производство по чл. 51 ЗН при призоваване на лицата, имащи право да наследяват”. Позовава се противоречиви актове на първоинстанционни съдилища, както следва Определение № 73/24.09.2013г. по гр.д. № 80/2013г. по описа на РС- Малко Търново, решение от 16.01.2014г. по гр.д. № 500/2013г. по описа на РС –Оряхово, Определение № 1675/24.04.2014 г. по гр.д. 3964/2013 г. по описа на РС-Плевен, Определение № 345 от 04.06.2014 г. и Определение №173 от 20.03.2014 г. по описа на РС- Тетевен. Твърди, че произнасянето по поставения въпрос би обезпечило справедливото и еднакво решаване на делата по идентични казуси, осигурявайки сигурност в отношенията чрез правилно тълкуване и прилагане точния смисъл на нормите.
Ответникът по жалбата Г. Д. Г. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
В Бургаския районен съд е постъпила молба с вх. № 14314/07.04.2014 г. от [фирма], с която се иска на основание чл. 51 ЗН да бъдат призовани лицата, които имат право да наследят К. Г. И. и до районният съд да определи срок, в който да заявят приемат или се отказват от наследство. На 28.04.2014г. първоинстанционният съд е постановил определение, с което е конституирал като страна в производството единствения наследник Г. Д. Г., съгласно представеното Удостоверение за наследници на К. Г. И., насрочил е открито съдебно заседание и му е указал да се яви, за да заяви изрично в срок до провеждане на заседанието на 05.06.2014 г. дали приема или се отказва от наследството, като го е предупредил за неблагоприятните последици на чл. 51, ал. 2 ЗН. В съобщението до Г. Д. Г., изпратено на адрес в [населено място], [улица], ет. 4, длъжностното лице е отбелязало, че няма достъп до апартамента и не може да разбере дали лицето живее там и залепило уведомление в двуседмичен срок Г. Д. Г. да се яви в канцеларията на съда за получаване на съобщения. С разпореждане от 27.05.2014 г. съдът е указал ново връчване на същия адрес, като връчителят да събере данни дали лицето живее на адреса, както и да залепи уведомление на входната врата на жилището. Съобщение до призования към наследяване отново не е връчено, като длъжностното лице по призоваването е отразило във върнатото на 30.05.2014 г. в цялост съобщение, че не открива никого на посочения адрес, а по данни на съседка апартаментът е необитаем от доста време, на същата дата е залепено и уведомление на вратата. Г. Д. Г. не се е явил в съдебно заседание на 05.06.2014 г., а съдът е приел, че е нередовно уведомен, като при това положение процедурата по чл. 51 ЗН не може да бъде извършена поради обективна невъзможност и прекратил производството.
След обжалване пред Бургаския окръжен съд и даване на указания от въззивната инстанция да се издири адреса на лицето и да се призове на всички възможни адреси, районният съд е изпълнил наново процедурата по призоваване.След като не е успяло да връчи съобщение за призоваване за насроченото на 18.09.2014 г. съдебно заседание, на 22.07.2014 г. отново е залепено уведомление на входната врата на жилището на Г. Д. Г. на адрес в [населено място], [улица], ет. 4, съгласно извършената справка за постоянен и настоящ адрес на лицето. С разпореждане от 07.08.2014 г. съдът е указал ново връчване на същия адрес и връчителят да събере данни дали адресатът пребивава на адреса. На 08.08.2014 г. длъжностното лице е върнало призовката в цялост с отбелязване, че няма достъп до апартаментите и не открива пълнолетни лица, които да дадат сведения за лицето, залепено е уведомление на входната врата. Съгласно указанията на въззивната инстанция, съобщение за насроченото заседание с приложено определение от 28.04.2014 г. е изпратено и до установените постоянен и настоящ адрес на наследодателката К. Г. И.. Призовката до Г. Д. Г. на адреса в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 16 е върната в цялост на 12.08.2014 г., по сведение на Р. Г. лицето живее в чужбина и няма връзка с него. На същия адрес е извършено повторно връчване, като съобщението отново е върнато в цялост на 26.08.2014 г., с отразени данни, че лицето никога не е живяло на посочения адрес, а в момента е в чужбина. Изпратена е призовка и на адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на 25.08.2014 г. Съобщението отново е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи лицето се е изместило от посочения адрес, залепено е и уведомление на входната врата на жилището, призованият да се яви в канцеларията на съда за получаване на книжа.
В проведеното заседание на 18.09.2014 г. пъроинстанционният съд е констатирал повторното нередовно уведомяване на лицето, като с оглед характера на производството и необходимостта от личното явяване, от което произтича обективната невъзможност за изпълнение на разпоредбата на чл. 51 ЗН съдът е прекратил производството по делото.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал изложените обстоятелства, като е приел, че първоинстанционният е направил всичко възможно за призоваването на Г. Д. Г. с цел личното му явяване. Приел е, че за провеждане на процедурата по приемане или отказ от наследство, лицето имащо качеството на наследник следва да се яви лично, а приложението на чл. 51, ал. 2 ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указния и определен срок, а в конкретния случай извършването на каквито и да било съдопроизводствени действия е невъзможно, включително и назначаването на особен представител, с оглед на което е прекратил производството по делото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. В случая частният жалбоподател е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, но не е аргументирал наличието на специфична предпоставка за допускане до касационно обжалване, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с поставения процесуалноправен въпрос. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Приложените определения и решение на първо място са постановени в охранителни производства, каквото безспорно е това по чл. 51 ЗН, респективно нямат сила на присъдено нещо, не е налице идентитет на фактическата обстановка, отделно не са представени доказателства за влизането им в сила. Поради това не се обосновава извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът бланкетно се е позовал на точното прилагане на закона и развитието на правото, но не е изложил никакви конкретни мотиви, които да обосновават допускането до касационно обжалване по поставения въпрос, а именно какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а единствено формално я сочи, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2596 от 15.10.2014 год. по в.ч.гр.д.№ 1827/2014год. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: