О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
гр.София, 20.10.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 3600/2015 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №227 на Окръжен съд [населено място], постановено на 15.04.2015год. по в.гр.дело №147/2015год. С това решение е обезсилено решение №957 от 13.12.2014г., постановено по гр. д. № 237/2014г. по описа на Районен съд – [населено място] и е постановено връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Касационната жалба е подадена от Ц. Й. М., представлявана от адв.Ж.К. от АК [населено място]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос, уточнен от съда: “При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд”. Според касатора даденият с въззивното решение отговор на този въпрос противоречи на разрешението, дадено с т.1 и т.2 на ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от ТР№1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение №144 от 22.11.2013г. на ВКС, І ТО, по т.д.№406/2012г. и Решение № 45 от 20.04.2010г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д.№516/2009г., съгласно което при действащата процесуална уредба въззивната инстанция действа като решаваща, а не контролноотменителна и неправилната правна квалификация на иска от първата инстанция съставлява основание за отмяна на решението като неправилно и решаване на материалноправния спор по същество, но не води до недопустимост на това решение като основание за обезсилването му. В изложението си касаторът излага и подробни доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
Ответникът по касация [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с оглед въведените в исковата молба твърдения като основания за предявяване на спорното право и заявения петитум РС [населено място] неправилно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.34 ЗСПЗЗ. Приел е, че вярната правна квалификация за предявения иск е чл.59 ЗЗД. По тези съображения е обосновал извод за недопустимост на решението, обезсилил го е и е постановил връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният въпрос, поставен от касатора, е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. Представените с изложението съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика удостоверяват противоречие на въззивното решение с разрешаването на правния въпрос, дадено с цитираната съдебна практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №227 на Окръжен съд [населено място], постановено на 15.04.2015год. по в.гр.дело №147/2015год.
УКАЗВА на касатора Ц. Й. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 238,60лв., както и, че при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване след представяне на вносен документ за внесена държавна такса. В случай на неизпълнение на указанията в срок делото да се докладва на съдията докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: