О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 24.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7046/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Кооперация „Б.”,подадена чрез пълномощника адв.Т. М., срещу решение № 5433/15.07.2013 г. по гр.д.№14512/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „С.”-О.,представлявано от управителя Л. Тиков и процесуален представител адв.Р. В. в писмен отговор я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна , с интерес от пред приетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № І-33-89/28.06.2012 г. по гр.д.№52330/2009 г. на Софийски районен съд, 33състав и са присъдени разноски.С него е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на обезщетение в общ размер на 41 922 лв., от които както следва: за ползване на постройки с пл.№№ 1204,1207,1208 и 1209, изградени в поземлен имот с пл.№ 665 кв.6, по плана на [населено място], за периода 10.12.2008 г.- 10.11.2009 г .-сумата 12 222 лв..; за ползване на около 300 кв.м. от терена за периода 10.11.2007 г.-10.11.2008 г.- сумата 7 200 лв., за преминаване през терен с площ от около 2 500 кв.м. за периода 10.11.2008 г.-10.11.2009 г.- сумата 22 500 лв.,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане.Въззивният съд е постановил съдебния си акт приемайки, че с договор за замяна на недвижими имоти от 15.10.2003 г.,сключен между Столична община и касатора, последният е придобил собствеността върху поземлен имот с пл.№ 665, в кв.6 по плана на [населено място], целият с площ от 6655 кв.м., при изрично записване:„без построените в имота сгради”. Процесните постройки са били предоставени на за оперативно управление на общинското предприятие „С.”. По реда на чл.44 и сл. от Указ № 56 за стопанската дейност /отм./ е образувана общинска фирма с ограничена отговорност „С.”, в чието имущество са внесени всички активи и пасиви на общинското предприятие,което е било прекратено.Впоследствие същата е преобразувана в търговско дружество с ограничена отговорност , делът от капитала на което за Столична община е 97,66% .В резултат на преобразуването дружеството е придобило правото на собственост върху предоставените му материални активи, включително и върху процесните постройки. Като техен собственик се легитимира и с констативен нот.акт № 188/29.12.2006 г. Според заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,която е кредитирана, необходимата прилежаща площ за функционирането на постройките според предназначението им, е около 3 060 кв.м. и е обозначена в изготвена комбинирана скица. Въззивният съд е направил извод, че касаторът не е доказал, да е придобил правото на собственост върху постройките. Съгласно чл.92 ЗС с придобиването на собствеността върху земята се придобиват и постройките върху нея, освен ако не са изрично изключени с акта на разпореждане, както е в случая.Те са били включени в дълготрайните материални активи на общинската фирма, а при преобразуването й в О. са преминали в собственост на последното.С договора за замяна на касатора е прехвърлен само терена, поради изричното изключване на постройките. Констатациите на нот.акт не са опровергани от доказателствата по делото.Наличието на собственост върху постройките, отделно от собствеността върху земята, обуславя приложението на чл.64 ЗС, съгласно който собственикът на постройката може да ползва земята, върху която тя е построена, доколкото това е необходимо съобразно предназначението й. Според заключението на тройната СТЕ, спорните 300 кв.м., разположени между сгради с пл.№№ 1204 и 1208 се включват в площта, необходима за използването им по предназначение.Тъй като ответникът има право да ползва терена, върху който са построени постройките, както и площ, необходима за обслужването им, той не дължи обезщетение.Въззивният съд е счел,че обстоятелството дали сградата е търпима по смисъла на §16 ПР ЗУТ, е без значение за спора, тъй като търпимостта е относима към въпроса подлежи ли тя на събаряне или не, но не и към правото на собственост върху нея.Освен това не е доказано, че постройките са временни или че подлежат на премахване.Същия извод за неотносимост е направен и относно обстоятелството дали съществуват предпоставки за обособяване на два имота от процесния и че свободната площ би имала неправилна форма.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1-т.3 ГПК. Относно основанието по т.1 счита, че решението противоречи на решения на ВАС, които цитира. Относно основанието по т.2 цитира решение на районен съд-М., за което няма данни дали е влязло в сила и решение на окръжен съд-П..Относно основанието по т.3 поддържа,че решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото..
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК ,за да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличието на общо и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Общо основание е извеждането на материалноправен въпрос ,който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по него или процесуалноправен въпрос, обусловил процесуалните му действия.. Той не трябва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото, както и с нарушенията , допуснати при постановяването му. К. съд не може да формулира въпроса въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, защото ще наруши диспозитивното начало.В случая липсва дори и опит да бъде формулиран правен въпрос. Цитирането на основанията за допускане на касационно обжалване не е извеждане на такъв. Наличието на допълнително основание се обосновава, като поставеният правен въпрос се развива в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Изложението на касатора във връзка с допълнителните основания също не е съобразено с разясненията , дадени с цитираното ТР. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да посочи правните изводи на въззивния съд по поставения въпрос в какво се различават или противоречат на изводите в създадената задължителна съдебна практика.Според т.2 от ТР тя се формира от тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ,1994 г., отм.,тълкувателни решения на общото събрание гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В нея не се включват решения на ВАС, както счита касаторът. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , касаторът трябва да посочи влезли в сила решения на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по правния въпрос и да аргументира подробно в какво се състоят различията им – т.3 ТР. Само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика.За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът трябва да аргументира дали по поставените въпроси е налице неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или въобще не е създадена съдебна практика. Той трябва изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Необосноваването на общо и допълнително основание води до недопускане на касационно обжалване.
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените в това производство разноски в размер на 1 500 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение.Същите са установени с представения договор за правна защита и съдействие № 14/ 05.11.2013 г., в който е отразено,че са заплатени в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5433/ 15.07.2013 г. по гр.д.№ 14512/ 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Кооперация „Б.” да заплати на „С.”-О. сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: