О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1351
гр. София, 29.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1125 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавно горско стопанство – [населено място] чрез пълномощника, юрисконсулт А. Х. К. срещу решение № 150 от 29.06.2012 г. по гр. дело № 187/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Ответникът Е. Р. Ю. не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 150 от 29.06.2012 г. по гр. дело № 187/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд е отменено решение № 45 от 06.04.2012 г. по гр. дело № 52/2012 г. на Момчилградски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Р. Ю. против Държавно горско стопанство – [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнение за периода 15.12.2011 г. – 27.03.2012 г., за разликата над 2300 лв. до 4575 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2300 лв., считано от 06.02.2012 г. до окончателното й изплащане, вместо което е постановено друго, с което е осъдено Държавно горско стопанство – [населено място] да заплати на Е. Р. Ю. допълнително сумата в размер на 2275 лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода 28.03.2012 г. до 15.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4575 лв., считано от 06.02.2012 г. до окончателното й изплащане, като е потвърдено решението в останалата част и е осъдено Държавно горско стопанство – [населено място] да заплати на Е. Р. Ю. направените във въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 120 лв., а по сметка на Кърджалийски окръжен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 91 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание – уволнение, наложено на ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 187, т. 10 КТ, който изпълнявал длъжността техник, горско стопанство в Държавно горско стопанство – [населено място] е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Съдът е констатирал, че проверката, при която е установена незаконната сеч, респективно нарушението на служителя с обобщения доклад за това е стигнала до знанието на работодателя на 06.01.2011 г. и спрямо тази дата наказанието по чл. 188, т. 3 КТ е наложено след двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С оглед посочените изводи въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.
Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е поставил като материалноправен въпроса: „Отговаря ли на изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и наложено ли е наказанието в предвидените в този текст срокове”.
Така формулиран въпроса не е обвързан с решаващите изводи на въззивния съд и с приетите от него правни разрешения, а с фактите, подлежащи на доказване относно спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Въпросите, които имат за предмет факти, дори релевантни за спора са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдържанието на общото основание за допускане на касационно обжалване е изяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, но касаторът не е взел предвид дадените в тълкувателното решение разяснения при изготвяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Останалите обстоятелства по изложението са общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК и са относими към разглеждане на касационната жалба по същество, когато бъде допуснат касационен контрол по отношение на съдебния акт. Декларирането, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да бъде поставен правен въпрос и съответно да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. С твърдението в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос /непосочен/ относно приложението на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, по специално срокове за налагане на дисциплинарно наказание не е формулиран правен въпрос. Това е така, защото приложението на чл. 194, ал. 1 КТ в случая е обвързано с конкретни изводи на окръжния съд и конкретни правни разрешения, от които касаторът не е извел определен правен въпрос, който да е развит в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не е такова основание и оплакването по чл. 281, т. 3 ГПК, визирано в т. 2 на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като се отнася до неправилност на въззивното решение – твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Характер на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК имат и съображенията на касатора, отразени в т. 3 на същото изложение, защото засягат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, твърденията са за несъобразяване от въззивния съд разпоредбите на чл. 194, ал. 1 КТ и доказателствата по делото. Не е въвеждане на правен въпрос искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въз основа на твърдение, че „повдигнатия въпрос” /непосочен/ „ е решен в противоречие с утвърдената съдебна практика от ВКС по прилагането на чл. 194, ал. 1 от КТ” /т. 4 от посоченото изложение към касационната жалба/. Няма характер на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съображението, че „въпросът за съответствието на заповедта за уволнение с оглед изискванията на чл. 194, ал. 1 от КТ стои на преценка за всеки конкретен случай, с оглед да може да бъде обективирано в заповедта съдържанието й” /т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. Отразеното в т. 6 от посоченото изложение към касационната жалба становище на касатора по приложението на чл. 194, ал. 1 КТ в хипотезата на ползване на отпуск по болест, което съдът е разгледал и приел, че и в този случай срока по чл. 194, ал. 1 КТ е пропуснат, може да се квалифицира единствено като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото със същото становище не се поставя правен въпрос във връзка с изводите на въззивния съд и не се сочи, в какво се състои противоречивото произнасяне на съда спрямо конкретни правни разрешения в приложените решения на ВКС, на които жалбоподателят се позовава. Липсва въведена в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновка на противоречието между правните разрешения, приети от въззивния съд и тези по приложената съдебна практика. Същият характер има и оплакването за неправилност на въззивното решение по т. 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В него е обективирано становището за основателност на довода в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК във връзка с решаващите изводи на съда. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че възприетото от въззивния съд правно разрешение относно началния момент на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, което е дефинирал като „узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието” не противоречи на правните разрешения в приложената от касатора практика по изясняване съдържанието на това понятие. Напротив въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика по тълкуване на закона и е приложил разпоредбата на чл.194, ал. 1 КТ в приетия в касационните решения смисъл.
От всичко изложено по – горе се налага извод, че в разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 29.06.2012 г. по гр. дело № 187/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: