О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр. София, 07.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 680/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. М. срещу решение № 17735 от 27.10.2014 г. по гр. дело № 5444/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решението на Софийски районен съд /СРС/, 62 състав от 06.03.2014 г. по гр. дело № 462/2014 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. В. М. срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 507/28.08.2013 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник, паркинг”, Сектор „Контрол на паркинга”, Отдел „Паркинги”, Дирекция „Търговска” при [фирма], [населено място] и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на 3503.94 лв., обезщетение за оставяне без работа в периода 04.11.2013 г. – 06.03.2014 г. Въззивният съд е приел, че с решение на Съвета на директорите на ответника по исковете по протокол № 14 от 08.08.2013 г. е изменено щатното разписание, като Отдел „Паркинги” към посочената структура на дружеството се закрива и се премахват 24 щатни бройки за процесната длъжност. Освен това съдът е констатирал, че с влязло в сила от 08.08.2013 г. щатно разписание вместо сектор „Контрол паркинги” е създаден Сектор „Отчитане на парични средства” с предвидени за последния длъжности „касиер”. След анализ на трудовите функции на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност и трудовите функции на длъжността „касиер” съставът на СГС е достигнал до извод за липсата на идентичност между тях, длъжността „касиер” е определена, като отчетническа. Този извод съдът е направил и въз основа на показанията на свидетеля на ищеца – Н.. В мотивите е изложено, че длъжността на ищеца е реално премахната, като са съкратени всички щатни бройки за същата, при което положение работодателят не е имал задължение да извърши подбор. Развити са мотиви и за това, че ответникът по исковете не е допуснал нарушение на чл. 333, ал. 2 КТ, тъй като е поискал мнение на ТЕЛК преди уволнението, получил е писмо с приложено експертно решение на ТЕЛК, като макар и това решение да не съдържа мнение за целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд, работодателят е изпълнил задълженията си по Наредба № 5/1987 г., тъй като не може да контролира, дали решението на ТЕЛК е мотивирано или не.
В приложението се поставени следните въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „а/ „Налице ли е заобикаляне на закона и фиктивно съкращение в щата, когато работодателят създаде нова длъжност, на която прехвърли съществена част от трудовите функции на вече съществуваща длъжност, а на последната остави само общи задължения, каквито имат всички работници в предприятието, и в последствие извърши съкращение в щата и премахне изцяло длъжността, която първоначално е имала тези функции?”; „б/ Налице ли е заобикаляне на закона и фиктивно съкращение в щата, когато при условията по точка „а”, новосъздадената длъжност е за сходен брой щатни места, при идентичност на изискванията и квалификацията за съкратената и новосъздадената длъжност, както и размера на трудовите възнаграждения за двете длъжности?”. С въвеждането на цитираните въпроси касаторът не релевира общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Общите основания имат характеристика, разяснена в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС /ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Те се формират от правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и с разрешаването им е преценил основателността на исковете. Цитираните въпроси са изведени не от решаващите изводи на СГС, а от становища на касатора, поддържани и в предходните съдебни инстанции, обосновани с доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, като правилни, съответно мотивите на въззивния съд, като неправилни. Както се изложи по- горе СГС е приел съображения, с оглед на които преценява извършеното от работодателя съкращение за реално. Приетите съображения се основават на преценката за наличието или липсата на идентичност на процесните длъжности, при което се изхожда от характеристиката на новосъздадената длъжност „касиер”, като отчетническа. По тези правни разрешения страната не е поставила правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за това следва да се приеме, че с цитираните въпроси не са релевирани общи основания за допускане на касационен контрол. Трябва да се има предвид още и това, че излагането на доводи по чл. 281, т. 3 ГПК не обосновава релевантността на поставените от касатора въпроси, тъй като оплакванията за нарушения на закона не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и в този смисъл не могат да аргументират относимост на въпросите към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по посочените по – горе въпроси, които са изложени с твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсва мотивирано изложение и в двете хипотези на нормата, а освен това доводите на касатора не са съобразени и със задължителната практика на ВКС / напр. решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. дело № 1279/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. /, която въззивният съд е съобразил при мотивиране на решението си и при наличието, на която не е допустимо поддържането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото /в този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. Ето защо с цитираните въпроси жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Несъобразено с разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е процедирането на касатора при изготвяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по отношение на следващия въпрос – „в/ „Законосъобразно ли е извършено съкращението на щата и спазена ли е закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, когато работодателят е изтъкнал пред Инспекцията по труда неточни, непълни или неверни причини, налагащи съкращението в щата?”. Жалбоподателят е развил доводи във връзка с посочената в исканията на работодателя до Дирекция „Инспекция на труда” – София и до Регионалната картотека на медицинските експертизи и ТЕЛК причина за съкращение в щата /въвеждане на нова автоматизиран паркинг – система/. Тези доводи отново, както и в преходната част на приложението са по чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно жалбоподателят е изложил доводи по отношение на обстоятелство – причина за съкращение в щата, което е ирелевантно за произнасянето на въззивния съд, тъй като не е разглеждано от решаващия състав, като обуславящо изхода на делото, а и по същество същото обстоятелство е извън кръга на фактите, имащи значение за законосъобразността на уволнението. Освен това обсъждането на нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК е извън предмета на настоящето производство, съответно не представлява способ за обосноваване на общи и допълнителни основания. Твърдението, че по цитирания въпрос няма трайна съдебна практика и е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е необосновано. Налице е задължителна съдебна практика /решение по гр. дело № 1821/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 1374/2012 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о./, която въззивният съд е цитирал в мотивите на решението си, съобразил е разрешенията по спора с приетото в същата съдебна практика. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото не е налице при създадена задължителна съдебна практика.
В приложението е поставен следния въпрос: „г/ Налице ли е фиктивно съкращение на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност и на други съществуващи длъжности в предприятието?”. С въвеждането на този въпрос касаторът не е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът произтича от становище на страната за фиктивност на съкращението на щата относно процесната длъжност, изпълнявана от ищеца до уволнението. Както се изложи по- горе СГС е приел съображения, с оглед на които преценява извършеното от работодателя съкращение за реално, основаващи се на преценката за наличието или липсата на идентичност на процесните длъжности, предвид съществените трудови функции, определящи спецификата на длъжността, в случая характеристиките й като отчетническа. По тези мотиви на съда страната не е поставила правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно не е релевирала общо основание за допускане на касационен контрол. Приложението не е мотивирано чрез съпоставяне на разрешенията във въззивното решение и касационното решение по гр. дело № 1227/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., т.е. не е аргументирано твърдението за наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в това касационно решение. В случая не е обосновано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК поради поставяне на въпроса с оглед становище на страната, а не с оглед решаващите мотиви на въззивния съд. Не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради необосноваване на противоречие в разрешенията на въззивния съд и ВКС. Следователно с цитирания въпрос не е аргументирано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложението са поставени и следните въпроси, квалифицирани от касатора, като процесуалноправни: „д/ Може ли Съдът да приеме за законосъобразно осъществила се процедурата по получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, без да е изследвал въпроса за компетентността на лицето, подписало предварителното разрешение, при наличието на своевременно оспорване на посочения индивидуален административен акт, искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК за инцидентно произнасяне на Съда по неговата законосъобразност и надлежно направени доказателствени искания за установяване некомпетентността на подписалия разрешението?”; „ е/ В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на работодателя ли е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, в това число и компетентността на своите органи за изменение на организационно-управленската структура и длъжностното (щатното) разписание и за утвърждаване на длъжностно разписание и поименно щатно разписание?„. С първият от поставените процесуалноправни въпроси не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в приложението не е направена съпоставка на разрешенията в обжалваното въззивно решение и касационното решение по гр. дело № 1808/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., на което се позовава страната, които да аргументират твърдението за произнасяне на СГС в противоречие със задължителната практика на ВКС. Освен това въпросът, по който се е произнесъл ВКС не е идентичен с поставения в приложението /в касационното решение е разрешен въпросът, включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарно наказание/. Извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарно наказание и спазването на изискването по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ са различни правни институти, пораждащи въпроси, които не са идентични и следователно по същите не може да възникне противоречие в тълкуването на закона. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос липсва допълнително основание за допускане на касационен контрол. Освен това въпросът не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произтича от становище на страната за това, че СГС не е изследвал въпроса за компетентността на лицето, подписало предварителното разрешение, при наличието на своевременно оспорване на посочения индивидуален административен акт. Своевременно оспорване на разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е било направено, тъй като в исковата молба не се съдържа такова оспорване. Относно въпроса за инцидентното произнасяне на съда по законосъобразността на разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ следва да се има предвид вече изложеното по въпроса, обозначен в приложението с „в”, за съобразяване на въззивния съд със задължителната съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване, когато въпросът е поставен не с оглед решаващи мотиви на въззивния съд, а предвид становище на страната. Предвид изложеното с този въпрос не се релевира приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По другия процесуалноправен въпрос в приложението, обозначен с „е” не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като решението на което се позовава страната – решение по гр. дело № 1808/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. съдържа произнасяне по въпрос, подробно посочен по- горе, който не е идентичен с поставения. И по този въпрос трябва да се има предвид вече изложеното за това, че извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарно наказание /въпросът, по който се е произнесъл ВКС/ и спазването на изискването за приемане на решение за промяна на щата от компетентния орган, засягат различни разпоредби, пораждащи въпроси, които не са идентични и следователно по същите не може да възникне противоречие в тълкуването на закона. Освен това цитираният от приложението въпрос не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК предвид формулирането му с оглед становище на страната, а не на мотиви на съда, в които компетентността на органите, изменили щата на дружеството е обоснована с взетото решение от Съвета на директорите въз основа на представено доказателство – протокол № 14/08.08.2013 г., утвърдено щатно разписание, издадени съобразно Устав на дружеството. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17735 от 27.10.2014 г. по гр. дело № 5444/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: