О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 14.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1833/2015год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. К., подадена чрез адв. Г., срещу въззивно решение №2 от 05.01.2015г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 827/2014год. С това решение след отмяна на решение № 12/02.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1135/2009 година на Старозагорския окръжен съд в частта, с която [фирма] – [населено място], е осъдено да заплати на ищцата П. В. К. общо сумата 90885.48лв, от която 80000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от операцията, извършена й на 07.02.2007г. от екип на ответника и 10885.48лв обезщетение за разходи за лечение и неполучена заплата от 09.02.2007г. до 21.07.2009г., ведно със законната лихва върху 90885.48лв от деня на увреждането – 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски общо 8739 лв., са отхвърлени исковете на П. В. К. за заплащане от [фирма] – [населено място] на сумата 90885.48лв – обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани, а ищцата е осъдена да заплати на ответника 28694.52 лв., разноски за всички съдебни инстанции.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] – [населено място] в представен писмен отговор чрез адв.М. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 9000лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявени са искове по чл.49 ЗЗД. Ищцата е поддържала, че претърпените неимуществени и имуществени вреди са пряка последица от причинено й травматично увреждане на гласните връзки по време на извършване на операция на 09.02.2007г. от лекарски екип от състава на ответната болница.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че отговорността на работодателя по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД е отговорност за действия и бездействия на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите; че от събраните по делото доказателства и най-вече от представените и приети като доказателство медицински експертизи и история на заболяването на ищцата не се установява нито един факт, от който да се направи извод, че има нарушение или неспазване на задължителните медицински практики от лекарския екип; че липсват данни и за нарушения по отношение състоянието и ефекта от терапията, следоперативно, които да имат причинна връзка с причинно-следствения процес, довел до увредата; че не се установява наличие на груба небрежност, умишлено или неумишлено действие или бездействие на лекарите и помощния медицински персонал; че наличието на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на служителите на ответника, основано на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите, т.е., в случая ищцата е следвало да доказва факта на твърдяното увреждане и връзката му с последващото влошаване на здравословното й състояние; че ищцата не е доказала наличието на причинна връзка в случая. След анализ на представените от ищцата амбулаторни искове и въз основа на заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Т. е обосновал извод, че по делото не се установява по време на операцията да е настъпило травматично увреждане на гласните връзки, както и, че последващото влошаване на здравословното състояние на ищцата не е в причинна връзка с действия или бездействия на лекарския екип, осъществил оперативната интервенция.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съображенията за това са следните:
В изложението си касаторът поставя въпросите : „1.Задължен ли е съда да мотивира защо приема или не дадено експертно заключение, при две противоречиви експертизи по еднакви задачи и доказателствен материал? и 2.Задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, по отношение на експертните заключения да посочи дали ги приема или не, като ги обсъди във връзка с останалите доказателства съгласно чл.202 ГПК?” Счита, че тези процесуалноправни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовава се на Решение № 236 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 644/2010 г., I г. о., ГК, на Решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г.о., ГК,на Решение № 324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г.о., ГК, и на Определение № 803 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2013 г., III г. о., ГК – последното е извън обхвата на задължителната за съдилищата практика, тъй като с определенията по чл.288 ГПК не се формира сила на присъдено нещо. За да обоснове наличието на противоречие поддържа, че въззивният съд е приел като меродавни и съответно е кредитирал – първоначалната и допълнителната съдебно медицински експертизи, изготвени на д-р Т. и д-р К., като напълно е игнорирал тройната съдебно-медицинска експертиза, която според него за разлика от първоначалната и допълнителната е отговорила на всички поставени въпроси и нормално се явява най- достоверна и компетентна.
Касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и във връзка с въпроса :” Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?” позовава се на Решение № 381 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 756/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК, – Решение № 460 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г., I г. о., ГК, – Решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., ГК, и на Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г.,IV г. о. Позовава се също и на Определение № 383 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., I г. о., ГК, и Определение № 701 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 756/2010 г., I г. о., ГК, последните обаче са извън обхвата на задължителната за съдилищата практика. Поддържа, че съдът е достигнал до неправилни и необосновани изводи следствие на това, че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, избирателно е кредитирал част от тях и превратно ги е тълкувал, изцяло е игнорирал и устните показания на двете разпитани свидетелки. Изразява становището си какви факти се установяват от събраните доказателства, както и , че от анализа на всички доказателства, в това число и от заключението на тройната експертиза се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на заявените претенции.
И трите поставени от касатора процесуалноправни въпроса не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По естеството си това са оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението, за допуснати от съда процесуални нарушения не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са касационни оплаквания по чл.281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият дължи сторените такива от насрещната страна. Видно от представения договор за правна помощ ответникът по касационната жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 9000лв. Същото обаче е уговорено и заплатено за изготвяне на отговор по касационната жалба и за процесуално представителство без да е упоменато каква част от общия размер за кое действие на представителя се дължи. Настоящият състав приема, че за всяко от двете действия се дължи по равно или по 4500лв. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, касаторът следва да се осъди да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер 4500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2 от 05.01.2015г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 827/2014год.
ОСЪЖДА П. В. К. да заплати на [фирма] – [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 4500лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: