О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 04.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1818/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. С. срещу решение от 07.10.2013 г. по гр. дело № 11294/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е отменил решение № ІІ – 74 – 105 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 4809/2013 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която е отменено дисциплинарното уволнение на Х. М. С., извършено със заповед № 49 от 05.12.2012 г. на управителя на дружеството, С. е възстановен на длъжността „шофьор, товарен автомобил” в [фирма], [населено място], последното е осъдено да му заплати сумата 1894 лв. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ за оставяне без работа за периода от 06.12.2012 г. до 06.03.2013 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил исковете, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 07.03.2013 г. до 06.06.2013 г. в размер на сумата 3788 лв. Въззивният съд е отменил решението на първостепенния съд и в частта, с която ответника по исковете е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на сумата 200 лв., като е осъдил ищеца да заплати на ответника по претенциите 150 лв. разноски. За да постанови този резултат съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят не е допуснал нарушение на чл. 193 КТ, като се е позовал на задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, с която е дадено тълкуване на разпоредбата, а именно, че КТ не урежда формална дисциплинарна процедура. Въззивният съд е приел, че не е необходимо издаване на нарочна заповед за начало на процедурата, уведомяване на работника за започването й, както и че обясненията ще бъдат ползвани в такава процедура. Съдебният състав е констатирал, че работодателят е поискал обяснения от ищеца, за да се изяснят фактите на дисциплинарното нарушение, като С. е дал два броя писмени обяснения, които са достигнали до същия работодател и последният ги е представил по делото. Изложени са мотиви и за доказаност на фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. В тази връзка съдът е приел за установено, че ищеца е бил заловен от охранителната фирма на ответника да изнася без разрешение от района на предприятието отпадъци от цветни метали /сребърни пъпки и медни планки/ на стойност 1000 лв., без да може да даде правдоподобно обяснение за наличието на намерените вещи при него. Изложено е още, че цветните метали са изнесени без разрешение от С. и са намерени укрити в служебния автомобил, а сребърните отпадъци са намерени в джоба на ищеца, за което съдът е посочил, че не може да се приеме, че са били „подхвърлени”. Изводът на решаващия състав е, че с оглед предмета на дейност на ответника, С. е бил наясно, че отпадъчните метали са ценен продукт и могат да намерят незабавна реализация в пункт за изкупуване. Изложени са мотиви и за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, квалифициран от страната, като материалноправен, а именно: „Необходимо ли е при спазване на процедурата по чл. 193 от КТ налагането на дисциплинарно наказание уволнение да се развива в една специална дисциплинарна процедура, съответно да има изрично разпореждане на работодателя, с което да бъде уведомен работника, че срещу него е започнало дисциплинарно производство?”. Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и цитира решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, в които според него се приемали различни правни разрешения, съответно, че е достатъчно преди налагане на дисциплинарно наказание от работника да са поискани обяснения, устни или писмени и противното виждане, че следва да се образува специално дисциплинарно производство с нарочна заповед, с която работника да бъде уведомен, че срещу него се води такова производство. С цитирания въпрос и приложената практика страната не релевира основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос е формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, с която е прието, че за да бъде наложено дисциплинарно наказание, не е необходимо работодателя да бъде сезиран с нарочен акт, съответно той не е длъжен да уведоми работника за действията по разглеждане на дисциплинарното нарушение, за „висящото производство” или да връчи копие от акта, с който е сезиран а е длъжен да изиска устни или писмени обяснения по обстоятелствата, относими към нарушението и след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Събирането и преценката на доказателства от работодателя преди налагането на дисциплинарно наказание също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Въззивният съд е решил спора в съответствие с тази задължителна съдебна практика – чл. 291 ГПК / решение по гр. дело № 1747/2011 г., решение по гр. дело № 768/2011 г., решение по гр. дело № 1035/2009 г. решение по гр. дело № 826/2009 г.на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 354/2011 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 301/2009 г. на състав на ІІІ г.о. и др./, като е обосновал същите правни разрешения. Наличието на противоречива практика, представена от касатора по поставения в приложението му правен въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съществуващата по прилагане на чл. 193, ал. 1 КТ противоречива съдебна практика е уеднаквена чрез постановените решения по чл. 291 ГПК, част от които цитирани по – горе, на които се е позовал Софийски градски съд. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, задължителна за първоинстанционните и въззивни съдилища, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезлите в сила съдебни решения, представени от жалбоподателя, съдържащи противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3, които касатора не взел под внимание/. Правно несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, освен защото липсва обосновка – позоваване на неправилна съдебна практика или неактуална съдебна практика, респективно насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита или посочване на конкретни разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви с обосновка на тяхната непълнота, неясност или противоречивост, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, още и защото по въпроса е формирана задължителна съдебна практика, с която е изяснено тълкуването на чл. 193 КТ.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1175.16 лв. разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение с оглед осъществената от юрисконсулта на дружеството защита.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.10.2013 г. по гр. дело № 11294/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Х. М. С. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 1175.16 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: