4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 04.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 703 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. К. С. Ве Тиджарет” Л., чрез процесуалния представител адв. И. Д., срещу определение № 2294 от 04.12.2014г. по гр.д. №599/2014г., по описа на Апелативен съд – П., с което е оставена без уважение молба с вх. № 5909/19.09.2014г. с искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на частна касационна жалба против определение №1087/09.06.2014 г., постановено по гр.д. 599/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че са били налице особени непредвидени обстоятелства, във връзка с които е пропуснал да отстрани констатираните нередовности на частната му касационна жалба в указания срок. Излага доводи, че макар ползването на отпуск и пътуването в чужбина на процесуалния му представител и на друг колега в кантората да са обстоятелства, които са предвидими, същите в тяхната съвкупност и в конкретния случай са били особени и непредвидими за страната и тя не е могла да ги преодолее. Заявил е, че поради извършени процесуални нарушения от решаващия съд и недопускането на свидетелски показания, е отнета възможността на молителя да докаже твърденията си, изложени в молбата за възстановяване на срок. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, като бъде възстановен срокът за отстранявяне на нередовностите по касационна частна жалба срещу определение №1087/09.06.2014 г., постановено по гр.д. 599/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по частната жалба В. В. Г., [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Б., оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е установил следната фактическа обстановка: на 18.06.2014г. на процесуалния представител на „И. К. С. Ве Тиджарет” Л. – адв. И. Д., е връчено определение №1087 от 09.06.2014 г., с което е потвърдено изцяло разпореждане №3228 от 08.04.2014г., постановено по гр.д. 946/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. На 27.06.2014г. е постъпила частна касационна жалба против посоченото определение. С разпореждане № 1309 от 01.07.2014г. жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, същото е връчено на адв. Д. на 18.07.2014г. срещу подпис на адв. Н. Ш. –колега, със задължение да го предаде на адресата. В указания срок констатираните нередовности не са отстранени, поради което с разпореждане № 1581 от 31.07.2014г. съдът е върнал подадената частна касационна жалба. На 19.09.2014г. по делото е постъпила молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по частната касационната жалба, едновременно с която същите са отстранени. Молителят е релевирал твърдения, че пълномощникът адв. Д. е ползвал платен годишен отпуск и се е намирал в чужбина през указания срок за отстраняване на констатираните нередовности по частната касационна жалба. От друга страна съобщението за оставяне без движение на същата, което е редовно връчено на адв. Ш. на същия адрес, не му е надлежно предадено, тъй като от 19.07.2014г. адв. Ш. също е ползвала платен отпуск. При тези обстоятелства, съдът е приел, че молбата за възстановяване на срока не е основателна. Счел е, че е налице валидно връчване на съобщението за оставяне частната касационна жалба без движение по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК и указаният от съда срок за отстраняване на нередовности е изтекъл, без указанията да са изпълнени. От друга страна съдът е достигнал до извода, че изложеното в молбата за възстановяване на срока, не съставлява особени непредвидими обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, като е изложил съображения, че ползването на платен годишен отпуск от адвоката е бъдещо сигурно събитие и процесуалният представител е могъл да го предвиди, като организира движението на делата, по които е упълномощен.
Съгласно чл. 51 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Исковата молба на „И. К. С. Ве Тиджарет” Л. срещу В. В. Х. е подадена чрез адв. И. Д., като е посочен съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3. Към исковата молба е приложено пълномощно (стр. 9), с което ищецът, чрез законния си представител, упълномощава „Адвокатско дружество Д., П. и Б.” да го представлява пред всички съдилища и съдебни инстанции по делата срещу ответника. Видно от приложеното удостоверение (стр. 5) седалището на упълномощеното адвокатско дружество е в [населено място], [улица], ет. 3 и същото се управлява и представлява заедно и поотделно от И. П. Д. и С. С. П.. Съобщението за оставяне без движение на подадената касационна частна жалба и отстраняване на нередовностите в указания срок е връчено на посочения съдебен адрес на адв. Н. Ш., която саморъчно е посочила, че го получава в качеството й на колега на адв. Д.. От друга страна, доколкото упълномощено да представлява „И. К. С. Ве Тиджарет” Л. е адвокатско дружество, несъстоятелни са доводите относно ползването на отпуск и пътуването на адв. Д.. Грижа на пълномощника и в частност на управителите на адвокатското дружество е било да организират защитата на интересите и представителството на упълномощителите си. Следва да се отбележи, че изложените твърдения за съвкупност от обстоятелства, непреодолими за страната и попречили й да изпълни указанията на съда в срок, също не могат да бъдат да бъдат споделени. Изводите на Пловдивския апелативен съд в тази насока са правилни и съобразени с трайната практика на ВКС по приложението на института за възстановяване на процесуални срокове. За да е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК освен непредвидима, пречката за спазване на срока трябва да е и непреодолима според обикновеното разбиране за добро водене на делото. Ползването на платения годишен отпуск на един от управителите на упълномощеното адвокатско дружество не е пречка, а още по-малко е внезапна, изненадваща, обективна и непреодолима пречка за отстраняване на нередовности по подадената частна касационна жалба. Следва да се има предвид и че същата изначално е подадена нередовна и дължимата добра грижа изисква от процесуалния представител – адвокат да предвиди действия по изправяне на нередовностите й.
Като е съобразил изложеното, Пловдивският апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2294 от 04.12.2014г., по гр.д. № 599/2014 г., по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: