О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 24.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 939/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Т. Л., чрез адв. Т. Д., срещу определение № 1520 от 01.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 439/2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №497 от 08.09.2014г., постановено по гр.д.№ 761/2014г. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е спряно до приключване на гр.д. №545/2009г. по описа на Смолянския районен съд с влязъл в сила съдебен акт.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят навежда твърдения, че предявената искова молба е нередовна, тъй като е подадена без представителна власт и не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 3, чл. 128, т. 2, чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Излага съображения, че спирането на производството при наличие на нередовна искова молба е недопустимо и незаконосъобразно. Искането е за отмяна на обжалваното определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е посочен конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, цитирани са съдебни решения. Жалбоподателят се позова на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, във връзка със следните процесуалноправни въпроси: 1/ Когато пред въззивния съд се обжалва определение за спиране на производството по делото, постановено от първоинстанционния съд, длъжен ли е съдът да провери редовността на исковата молба?; 2/ В случай на нередовна искова молба, въззивният съд следва ли да отмени определението на първоинстанционния за спиране на производството по делото като неправилно и да върне делото на районния съд с указния за отстраняване на нередовностите или следва да остави без движение делото и да даде на ищците указания да отстранят нередовностите в исковата молба?; 3/ При нередовна искова молба допустимо ли е извършване на процесуални действия преди отстраняване на нередовностите й като вписване на исковата молба, изпращане на препис на ответника и спиране на производството по делото поради преюдициалност? 4/ Длъжен ли е районният съд първо да остави без движение същата /нередовна искова молба/ и да даде указания за отстраняване на нередовностите или може да разпореди вписване на същата и спиране на производството? Твърди, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за правилното решаване на делата.
Ответниците по касационната частна жалба С. С. А. и М. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. М., и ответниците С. Б. Б., К. Б. Б., И. А. Н., Й. А. Н., чрез процесуалния си представител адв. М. М., са подали отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който заявяват, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
С определение №497/08.09.2014 г. , постановено по гр.д.761/2014 г., Смолянският районен съд е спрял производство по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Съдът при служебна проверка е констатирал, че резултатът по гр.д. 545/2009 г. по описа на Смолянския районен съд, чието решение е обжалвано пред Смолянския окръжен съд, е от значение за изхода по настоящото дело и е спрял производството.
За да постанови обжалваното определение, Смолянският окръжен съд е приел, че първоинстанционното определение за спиране на производството по гр.д.761/2014 г., по описа на Смолянския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивният съд е констатирал, че с исковата молба ищците С. С. А., М. С. С., С. Б. Б., К. Б. Б., И. А. Н. и Й. А. Н. претендират наследствени права, както и да се признае за установено в отношенията на страните, че В. Т. Л. не е придобил повече от ? ид.ч. от ПИ 67653.922.370, ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда 67653.922.370.1 и той да бъде осъден да им предаде владението на ? ид.ч. от процесния имот. Отделно от това са направили искане за спиране на образуваното по тяхна искова молба производство до приключване с влязло в сила решение на предюдициалния спор по чл. 108 ЗС по отношение на праводателите на ответника и по отношение на същия недвижим имот, по който спор е постановено решение №114/07.03.2014 г. по гр.д. №545/2009 г. по описа на Смолянския районен съд. Посочвайки тези обстоятелства, въззивният съд е потвърдил извода за наличие на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. По отношение на изложените в частната жалба доводи за нередовност на исковата молба, Смолянският окръжен съд е приел, че не дължи произнасяне, тъй като те не са от значение относно въпроса за наличие на предпоставките за спиране на производството по делото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. По отношение на соченото основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 ГПК частният жалбоподател изобщо не е формулирал правен въпрос, а само се позовал на противоречива практика на ВКС. Съгласно даденото в т. 1 на ТР 1/2009г. на ОСГТК задължително тълкуване на закона правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулираните от жалбоподателя въпроси. Първият и вторият въпрос не визират правни разрешения на съда, обусловили крайния му извод. Така формулирани представляват становище относно правилността на въззивното определение, което по само по себе си представлява касационно основание, а не основание за достъп до касационно обжалване, съгласно правилото на чл. 280, ал.1 ГПК. По отношение на въпроса, формулиран в т. 4, въззивният съд изобщо не се е произнасял и при това положение въпросът не може да обоснове наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до третия, поставен въпрос, настоящият състав намира, че е включен в предмета на спора и обусловил извода на въззивния съд относно приложението на чл. 229, ал.1, т. 4 във вр. със задължението на съда да следи за редовността на исковата молба. По него, както и по другите посочени въпроси, обаче, не е обосновано наличие на специфичното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В изложението касаторът бланкетно се е позовал на точното прилагане на закона и развитието на правото, но не е изложил никакви конкретни мотиви, които да обосновават допускането до касационно обжалване по повдигнатите въпроси, а именно какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а единствено формално я сочи, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
Само за пълнота на мотивите, следва да бъде посочено, че по отношение на приложението на института спиране на производството при констатирана нередовност на исковата молба съществува тайна и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 450/03.10.2011 г. по ч.гр.д. 364/2011 г., ГК, І г.о. ВКС, Определение № 554/14.07.2014г. по ч.гр.д.2009/2014 г., ГК, ІІІ г.о., ВКС), според която няма пречка да бъде постановено спиране, когато исковата молба е нередовна, тъй като съдът не е ограничен с преклузивен срок до изтичането на който да изпълни задълженията си по чл. 129 ГПК.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1520 от 01.12.2014 год. по в.ч.гр.д.№ 439/2014 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: