О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4954/2015 год.
Производството е по чл.274 ал. 2, изр.1 ГПК във вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. – Л. П. Н., чрез областния управител на област Б. – Б. Н. М., срещу определение от 02.07.2015г. по възз.т.д. № 922/2015год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване на предявения по делото иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20157010400126 на ЧСИ с № 701 в КЧСИ, с район на действие Благоевградски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и допускане на поисканото обезпечение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 396, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по възз.т.д. 922/2015 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Областния управител на Област Б. в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляващ Държавата, срещу решение №43/07.01.2015г. по гр.д. 243/2011г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на Държавата за установяване по отношение на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], че ищецът в лицето на Държавата е собственик на 218,5кв.м. от поземлен имот с идентификатор 04279.612.93.1.13 по кадастрална карта на [населено място], [община], Област Б., целият с площ от 922 кв.м., представляващ боксова зала с площ 218.5 кв.м. като неоснователен.
В хода на въззивното производство Държавата – ищец в първоинстанционното производство, е сезирала въззивния съд с искане за допускане на обезпечение на предявения установителен иск за собственост чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20157010400126 по описа на ЧСИ А. Ц. с рег. № 701 в КЧСИ, с район на действие Благоевградски окръжен съд по отношение на процесния имот с идентификатор 04279.612.93.1.13 по кадастрална карта на [населено място].
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането за обезпечение на предявения иск. Установил е от фактическа страна, че пред ЧСИ Ц. е образувано изп.д. № 20157010400126, страни по което са заложният кредитор [фирма], залогодателят [фирма] и кредитополучателят [фирма], а предмет на изпълнение са недвижими имоти, част от търговското предприятие на залогодателя [фирма], заложено в полза на заложния кредитор, което включва и процесния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.13. Установено е, че видно от приложения като доказателство по делото протокол, на 22.04.2015г.съдебният изпълнител е извършил опис на имота. При тези данни съдът е приел, че не е налице обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане на исканото обезпечение. Посочил е, че публичната продан на недвижим имот, включително и като елемент от заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие е деривативен способ за придобиване правото на собственост върху него. Следователно, в случай, че длъжникът не е собственик на продаваемия при публична продан недвижим имот, то публичната продан не може да породи вещноправното си действие, респективно да легитимира приобретателя като негов собственик. Съдът е направил извод, че при евентуално придобиване на процесния имот от трето лице на публична продан, ще се осъществи хипотезата на 226, ал. 3 ГПК, а именно прехвърляне на спорното право в процеса на производството и постановеното решение ще съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо новия приобретател по публичната продан.
Настоящият състав намира, че подадената частна жалба е основателна.
Предпоставките за обезпечение на иска са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК – то се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства/т.1/ или бъде представена гаранция в определен от съда размер/т.2/. В случая е предявен установителен иск за собственост на недвижим имот, за който Държавата навежда твърдения, че е публична държавна собственост, както и че упражнява добросъвестно владение върху него от 1992 г. насам. Иска се спиране на изпълнението, насочено срещу процесния имот, предмет на спор за собственост, като се сочи, че по изпълнителното дело вече е извършен опис на имота и предстои публична продан. Наличието на обезпечителна нужда, съгласно правилата на ГПК, се свързва с опасността за осъществяване на правата по решението, включително и когато ще се затрудни осъществяването на защитаваното материално право в резултат на такива промени от фактическо и правно естество, които налагат водене на нов процес за неговото възстановяване. След осъществяване на публична продан по изпълнителното дело, чието спиране се иска, влизане в сила на постановлението за възлагане и изпълнение на задължението на купувача да представи удостоверения за платени такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане, за съдебния изпълнител възниква задължението да извърши въвод във владение на купувача. Молителят твърди, че владее имотът, следователно при извършена публична продан, владението му ще бъде отнето принудително от съдебния изпълнител. Така при евентуална основателност на предявения установителен иск за собственост, Държавата може да бъде изправена пред ситуация, в която ще бъде принудена да води нов иск, за да осъди приобретателя по публичната продан да й предаде владението върху имота. Обезпечителната защита, изразяваща се в спиране на изпълението по изп.д. № 20157010400126 по отношение на процесния имот, би предотвратила необходимостта от водене на нов процес.
Съгласно трайната съдебна практика, при произнасяне по молбата за обезпечение на иска, съдът извършва преценка само за вероятната му основателност. В случая са представени писмени доказателства, които кореспондират с твърденията на ищеца. От друга страна, съгласно чл. 391, ал. 4 ГПК държавата е освободена от предоставяне на гаранция.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне обезпечение на предявения установителен иск за собственост от Държавата чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20157010400126 по отношение на процесния имот.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 389 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 02.07.2015 г., постановено по възз.т.д. № 922/2015г. на Софийски апелативен съд, и вместо него постановява:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Държавата, чрез М., представляван от Областния управител на област – Б., срещу [фирма], [фирма] и [фирма] установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.13 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община], Област Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с предназначение на имота: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, цялата с площ от 922 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта: 04279.612.93.1.14, 04279.612.93.1.26 , чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20157010400126 по описа на ЧСИ А. Ц., рег. № 701 в КЧСИ, по отношение на описания имот.
Да се издаде обезпечителна заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: