О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1623/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от К. Й. П. и К. Й. Г., подадена чрез процесуален представител адв.Т. Б. срещу решение № 168/16.10.2012 г. по гр.д.№411/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Й. в писмен отговор оспорва жалбата. Ответникът по касационната жалба З. Г. И. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по иск с цена 61 060 лв.,определена съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. Г. И., в качеството на продавач, е сключил предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот с втория ответник по касационната жалба Н. Г. Й., като купувач. Впоследствие ответникът по касационната жалба З. Г. И. е сключил договор за покупко –продажба на същия имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, второстепенна сграда и упи, в които те са изградени, с площ 515 кв.м.,намиращи се в [населено място] подробно описан в нотариален акт, с жалбоподателите по касационната жалба,като купувачи. С обжалваното решение е потвърдено решение № 22/21.06.2012 г. по гр.д.№119/2012 г. на Търговищкия окръжен съд. С него е уважен предявеният от ответника по касационната жалба Н. Г. Й. в качеството му на купувач по предварителния договор, иск по чл.135 ал.1 ЗЗД срещу жалбоподателите и З. Г. И. – за обявяване недействителността спрямо него на оформения с нотариален акт сключен помежду им договор за покупко-продажба . Въззивният съд е прел, че Н. Г. Й. е придобил качеството на кредитор на З. Г. И. със сключването помежду им на предварителния договор за продажба на посочения недвижим имот. Продавайки имота на трети лица- касационните жалбоподатели , последният е лишил купувача по предварителния договор от възможността да го придобие, с което го е увредил, а уговорената неустойка не променя този факт, щом интересът на кредитора от реално изпълнение не е отпаднал. Счел е , че увреждането безспорно е било известно на продавача, който е сключил и предварителния договор и е получил продажната цена по него изцяло. Приел е , че знанието на касационните жалбоподатели за увреждането на купувача по предварителния договор Н. Г. Й. е установено от показанията на всички разпитани по делото свидетели, според които те са провели среща с него и са били в известност за наличието на този договор. Преценил е свидетелските показания в съвкупност със съдържащото се в отговора на иска признание, че имотът е бил „заложен” за дълг на продавача към купувача по него.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд жалбоподателите изразяват становище, че са налице касационни основания по чл.280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК.Извеждат следния въпрос в дадената от тях редакция: дали за да е налице увреждащо действие като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ал.1 ЗЗД – знанието на лицата, с които е длъжникът е договарял, са достатъчни сами по себе си не техните изявления и действия, а тези на ищеца. Считат, че обосноваването на тезата за наличие на увреждане е решена в противоречие с решение №635/06.10.2008 г. по гр.д.№268/2008 г., ІІ г.о., както и с решения №46/25.06.2009 г. по гр.д.№95/2009 г. на Бургаския апелативен съд и решение №195/24.06.2005 г. по гр.д.№526/2004 г. на Великотърновския апелативен съд, за което няма данни дали е влязло в сила.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Така изведеният въпрос от касационните жалбоподатели не обосновава приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Той не е във връзка с правните разрешения на въззивния съд, а е израз на несъгласието им с направените от него фактически изводи, досежно обстоятелството , че са знаели увреждащия характер на договора.Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. изведеният правен въпрос не следва да е във връзка с фактическите изводи на въззивния съд или с правилността на решението. Тези оплаквания могат да се обсъждат при проверката за правилност на обжалваното решение, ако то преодолее селекцията и бъде допуснато до касационно обжалване.Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за възприеманата от него фактическа обстановка или за обсъждането на доказателствата по делото. Въпросите, които имат за предмет факти, дори релевантни за спора, са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос не може да бъде изведен и формулиран от касационния съд, тъй като би действал в нарушение на диспозитивното начало. Тъй като такъв не е поставен, то следва и че не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване.Не е обосновано и допълнително основание за това. Цитираното решение на ВКС не е постановено по реда на чл.290 ГПК и не представлява задължителна съдебна практика. Следователно не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Всички приложени решения съдържат фактически изводи на постановилите ги съдилища, направени в резултат на обсъждане на конкретни доказателства събрани по тях. Не се сочи, в какво се състои противоречивото произнасяне на съда спрямо конкретни правни разрешения дадени в тях, на които жалбоподателят се позовава. Липсва обосновка на противоречието между правните разрешения, приети от въззивния съд и тези по приложената съдебна практика.Поради това не може да се приеме,че е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168/16.10.2012 г. по гр.д.№411/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: