О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 10.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1615 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез процесуални представители главни юрисконсулти Б. Б. и В. Т., срещу определение № 50/12.02.2016 г. по гр.д.№ 345/2016 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 67/10.04.2014 г. по гр.д.№ 5615/2013 г. на ВКС,І г.о., с което е оставено в сила решение № 703/04.04.2013 г. по гр.д. № 710/ 2012 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2111/ 11.06.2010 г. по гр.д.№ 8120/ 2008 г. на Районен съд-Варна.
Жалбоподателят твърди,че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК,тъй като същият не е започнал да тече от 14.05.2014 г.,когато е подадено искане от ищеца В. С. за изменение на К. пред А., както е прието в обжалваното определение. Поддържа, че е узнал за решението на 18.08.2015 г., когато пред него е постъпила молба вх.№ 92-00-535 , подадена от МБАЛ „Св.М.“-ЕАД,с която е поискано съдействие за отмяната му. Счита, че не е бил страна в производството, което се развива пред А., макар тя да е администрация, създадена към министъра на регионалното развитите и благоустройството. Моли определението да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба Н. П. М.,чрез пълномощник адв.Д. Г. и В. Т. С., чрез пълномощник адв.Ю. Г. в писмени отговори , я оспорват. Претендират разноски. МБАЛ „Св.М.“-ЕАД чрез процесуален представител адв. Й. Д. счита, че частната жалба е основателна.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като с нея се обжалва определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С него е оставена без разглеждане като просрочена молбата, която жалбоподателят е подал, за отмяна на основание чл. 304 ГПК на цитираните по-горе съдебни актове. ВКС,състав на ІV г.о. е приел, че жалбоподателят е узнал за решенията по водения спор за собственост на 14.05.2014 г. На тази дата А. е била сезирана с искане от ищеца В. С. за възобновяване на производство по заявление за изменение на К.-В. от 2010 г.,по което те са били приложени.По повод на това искане е издадена заповед № 18-11781/05.09.2014 г., на началника на С.-В., с която е отказано изменението в К.-В..С решение по адм.дело №3397/2014 г. на АС-Варна заповедта е отменена.
Обжалваното определение е правилно.Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно,поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл.303 и чл.304 ГПК. Това трябва да бъде сторено в сроковете по чл.305 ГПК,които са преклузивни и за чието спазване съдът следи служебно. Молба за отмяна по чл.304 ГПК следва да бъде подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК,който започва да тече от узнаване на решението. Съгласно чл.32 ал.2 ГПК по дела, които се отнасят за недвижими имоти-държавна собственост,държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Не може да бъде възприето становището на жалбоподателя,че в качеството си на представител на държавата е узнал за решението от писмото на МБАЛ „Св.М.“-ЕАД, но не и когато е бил сезиран с искането на ищеца В. С. отправено до А. за изменение на К.. Съгласно чл. 4 ал.1 и 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастърът се създава, поддържа и съхранява от А. към министъра на регионалното развитие и благоустройството, а министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра.Съгласно чл.7 ал.2 от Закона за геодезията и картографията /ЗГК/ министърът на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с правомощията си по закона провежда дейността в областта на геодезията и картографията чрез А..Съгласно чл.2 ал.1 от У. правилник, Агенцията е администрация към министъра на регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на дейностите по кадастъра съгласно ЗКИР и за дейностите в областта на геодезията и картографията съгласно ЗГК.Следователно в посочените области държавата , в частност министърът на регионалното развитие и благоустройството, осъществява дейността си чрез А.. Несъмнено подаването на заявлението от ищеца В. С. е във връзка с дейността по кадастъра. Поради това правилен е изводът,че за възникнали обстоятелства в определените законодателно области , включително воденето на съдебен спор по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС и постановените съдебни решения по него , тя е узнала чрез А..
При този изход на спора следва да бъдат уважени исканията на ответниците по жалбата за присъждане на разноски в настоящото производство,направени за заплащане на адвокатски възнаграждения. Същите са установени с договори за правна помощ и съдействие, в които е отразено заплащането им в брой.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50/12.02.2016 г. по гр.д.№ 345/ 2016 г. на ВКС, ІV г.о.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Н. П. М. сумата 1 400 лв. и на В. Т. С. сумата 600 лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: