О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 31.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.д. № 3484/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Ц. К. срещу определение от 24.01.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответниците С. А. Д., К. Х. Д. и Т. Х. Д. поддържат становище за процесуална недопустимост на частната жалба, а по същество считат, че е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираният съдебен акт състав на Окръжен съд – Велико Търново е оставил без уважение молба – искане на частния жалбоподател за изменение на постановеното от съда решение по гр. дело № 974/2012 г. в частта за разноските с конкретното искане за намаляване размера на присъдения за заплащане от молителя адвокатски хонорар от 400 лв. на 150 лв. С оглед правната квалификация на жалбата, като подадена по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК неоснователно е възражението на ответниците за процесуална недопустимост, основаващо се на чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като тази норма е приложима само за обжалването на определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, а определението, предмет на настоящата частна жалба се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
За да остави без уважение молбата на В. К. по чл. 248, ал.1 ГПК, окръжният съд е приел, че заплатеният адвокатски хонорар е в минималния размер по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е констатирал извършените от пълномощника на ответницата С. Д., адвокат М. процесуални действия, с оглед на които последният е изпълнил задълженията си по процесуалното представителство на същата и е преценил, че е налице основание за определяне на разноските в присъдения размер.
Оплакванията в частната жалба се отнасят до предпоставки за присъждане на разноските, но не засягат предпоставките за изменение на присъдените разноски, които са предмет на обжалвания съдебен акт. Доводите относно начина на внасяне на адвокатския хонорар – по банков път или с пощенски запис, както и за момента, към който следва да се присъждат разноските, предвид двуфазния характер на делбеното производство засягат въпроси, по които окръжният съд се е произнесъл с определение, озаглавено „решение” от 25.10.2012 г. по гр. дело № 974/2012 г., което не е предмет на настоящата частна жалба. В настоящето производство се разглежда единствено правилността на определението на окръжния съд, постановено по молбата на В. К. по чл.248, ал.1 ГПК, с която е поискано изменение на разноските, намаляване на присъдените разноски от 400 лв. на 150 лв. Доводът на частния жалбоподател за прилагането на чл. 7, ал.1, т. 4 от цитираната наредба е неправилен. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Частният жалбоподател не е обосновал отсъствието на правна и фактическа сложност на делото. В молбата му по чл. 248, ал.1 ГПК се поддържа, че извършените от адвокат М. съдопроизводствени действия не са свързани със сложност на делото, без твърдението да е подкрепено от конкретни доводи. Осъществената от процесуалния представител на ответницата защита е по особено исково производство, което се характерезира със специфична процесуалноправна и материалноправна проблематика, която характерезира спора, като такъв с правна и фактическа сложност. Поради това правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на разноските. Разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 4 от цитираната наредба не е относима за конкретния случай с оглед вида на иска, имащ за предмет спорно право, което не е относимо към правните спорове, за които нормата се прилага.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че окръжният съд не е допуснал нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: