О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 25.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5516/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. С. М. и И. П. М., подадена от пълномощника им адвокат С. Т. срещу решение № 1213 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 443/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Д. Ц. Н. е на становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд /САС/ е потвърдил решение от 03.12.2014 г. по гр. дело № 108/2014 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е бил уважен предявения от Д. Н. срещу настоящите касатори иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – ищецът е кредитор с оглед сключен договор за заем между него и първия ответник – П. С. М., установил е наличието на увреждащо за него действие от страна на длъжника – разпоредителна сделка – дарение в полза на втория ответник – И. П. М. на подробно изброени недвижими имоти. Прието е, че е налице знание на длъжника за увреждането с оглед съзнаването на дълга, който има и е посочено, че по отношение на втория ответник – И. П. М. е приложима разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД с оглед родствената връзка на дарителя с надарения – негов син.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Кои факти определят субективното отношение на длъжника за увреждане, относно неговите предели – дали наличието на увреждане се установява с оглед останалото имущество на длъжника, което може да е достатъчно за удовлетворяване вземането на кредитора, или – налице ли е увреждане единствено при намаляване на имуществото, без съзнателното действие на длъжника за това?”.
Като допълнителен критерий касаторите са възпроизвели текста на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, като са изброили три решения на съдилищата, за които не са установили влизането им в сила и решение № 79 от 30.03.2010 г. по гр. дело № 3356/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., от което са възпроизвели част, определяща дефинитивно увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД и неговия характер на обективна предпоставка, с която се предполага, а не се установява, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежноспособността си.
Касаторите не обосновават приложно поле на чл. 280 , ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въпросът произтича от субективно становище на касаторите, по което съдът се е произнесъл с оглед направено подобно възражение във въззивната жалба, като е приел, че са неоснователни оплакванията, свързани с увреждащия характер на сделката, поради наличието на друго имущество, извън разпореденото, с което длъжникът разполага за погасяване на дълга. Съдът е приел, че изследването на имуществото на длъжника би имало значение само в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, а именно когато разпоредителното действие е извършено преди възникване на вземането, какъвто не е разглеждания случай, тъй като договорът за заем е сключен преди атакуваната сделка по чл. 135 ЗЗД. По тези мотиви на въззивния съд не е поставен правен въпрос, поради което с цитирания по- горе въпрос не е релевирано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК / в този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 относно характеристиките, на които следва да отговаря общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Освен това касаторите не са обосновали и допълнителен критерий. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК същите са посочили три решения на съдилищата, за които въпреки, че е в тяхна тежест не са установили, че са влезли в сила, т.е. не са установили, че обективират валидно практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК – арг. т. 3 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не е налице, тъй като съдът не се е отклонил от посочената практика – цитираното решение на ВКС, ІІ г.о. Дори и изваденото от контекста на решението изречение, цитирано от касаторите е в пълно съответствие с приетото от въззивния съд, който изрично е посочил, че длъжникът е знаел, че с извършване на атакуваното правно действие уврежда кредитора си.
Заключителното изречение на касаторите, възпроизвеждащо текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не установява това основание, чието съдържание е разяснено със задължителна практика – т. 4 от посоченото ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторите не са обосновали приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1213 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 443/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: