O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 5480 /2015 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 6290/ 07.10.2015 г. от Д. С. С. чрез пълномощника му адв. И. Д. срещу определение № 626 / 17.09.2015 г. по ч. гр. д. № 443 / 2015 г. на Апелативен съд –В. , с което е потвърдено определение № 2826 / 31. 07. 2015 г. по гр. д. № 1654/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.С него производството по делото е прекратено в условията на чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстранени в дадения от съда срок нередовности на исковата молба.
Касаторът поддържа оплакване за неправилност на извода на въззивния съд,че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Счита, че е следвало да му бъдат дадени указания да отстрани тази нередовност.В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като се преповтарят и развиват допълнителни доводи за неправилността на обжалваното определение, и се цитират множество актове на ВКС .
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване преграждащ развитието на делото акт на въззивен съд и е допустима.
Първоинстанционното производство по гр. д. № 1654/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна е образувано по исковата молба на Д. С. С. срещу С. Д. С., И. Д. Я., Г. Ш. Т. и И. Ш. Т. за установяване нищожност на договор от 02.07.2003 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между наследодателя С. Д. С., като продавач и първата ответница,като купувач.Твърди се ,че с него се прикрива договор за дарение.Евентуално се поддържат и твърдения за липса на съгласие, на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. С определение № 2374/ 01.07.2015 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да обоснове пасивната процесуална легитимация на останалите трима ответници, да посочи цената на иска и да представи данъчната оценка на имота, схеми и скица на поземления имот, както и да изложи обстоятелствата, на които основава обективно съединените искове за нищожност поради липса на съгласие и основание, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. С молба касаторът е заявил,че изменя иска си относно тези ответници и иска те да бъдат призовани като трети лица и преповтаря обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба. С определение № 2826/ 31. 07. 2015 г., производството по делото е прекратено, а исковата молба-върната. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил съдебния акт на първоинстанционния съд. Посочил е, че в исковата молба не се съдържат твърдения относно останалите трима ответници, а относно първата ответница се поддържа единствено, че договорът е нищожен поради привидност и прикрива действителен договор за дарение.Приел е, че е налице несъответствие между петитума и фактическите твърдения на ищеца и че уточнителната молба не внася яснота в предмета на спора.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, за който счита, че е включен в предмета на делото и по който е налице произнасяне от страна на въззивния съд, което да е обусловило решаващите му изводи в обжалванoто определение.
Съгласно приетото т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК неформулирането на правен въпрос във връзка с изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Правният въпрос с посочването му от касатора, съставлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която се проява като такава чрез кумулативна даденост с една от трите посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 280 ГПК специални предпоставки. Не е в правомощията на ВКС ,въз основа на изложеното в жалбата и приложението, да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. Допустимо е редактиране или уточняване въпроса, но след като такъв поставен от страната, а тя не го е сторила.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 626 / 17. 09. 2015 г. по ч. гр. д. № 443 /2015 г. на Апелативен съд-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: