О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 12.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6904/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от К. Г. Л.,чрез пълномощника адв.П. Ч. ,с която се иска изменение на определение 350/31.03.2015 г. по настоящото дело в частта за разноските,като моли същите да бъдат намалени поради прекомерност на размера им.
Ответникът по молбата „М. Д. ”-ЕООД в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв.М. Х., я оспорва.Твърди,че доказателства за разноските са представени с отговора и че делото се характеризира с правна сложност.Моли молбата да не бъде уважавана.
ВКС, състав на ІІІ г.о., счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна.
С определение № 350/31.03.2015 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба,подадена от молителя и последният е осъден да заплати на насрещната страна сумата 3 045 евро разноски за адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е за изготвяне на отговор по касационната жалба,без процесуално представителство в открито съдебно заседание.По делото е разгледан иск за обявяване недействителност на допълнително споразумение към трудов договор,поради липса на представителна власт на представляващия работодателя и евентуален иск за обявяване нищожност на споразумението,като подписано след умишлено въведено и поддържано заблуждение у молителя. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен от една страна с обстоятелството,че предмет на спора са били два евентуално обективно съединени иска, а от друга страна с обстоятелството,че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Минималният размер на възнаграждението за вида оказана защита според предвиденото в Наредбата– чл.9 ал.2 вр.чл.7 ал.1 щеше да е 510 лв.Съизмервайки с този праг сложността на конкретния спор следва да се приеме, че възнаграждението е прекомерно и че същото следва да бъде определено в порядъка на 510 евро. Над този размер то няма да е в пряка причинна връзка с поведението на страната,повдигнала неоснователен спор и да е съизмеримо с неговата сложност, а ще е обусловено от взаимоотношенията на ответника по молбата и неговия адвокат,за които молителят е трето лице.Когато по причина на тези взаимоотношения се надхвърля дължимото , то платеното възнаграждение за адвокат следва да бъде преценено като прекомерно и да се намали до еквивалентен размер.
По тези съображения ВКС,състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 350/31.03.2015 г. по гр.д.№6904/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., като намалява разноските, които К. Г. Л. е осъден да заплати на „М. Д.”-ЕООД от 3045 евро на 510/петстотин и десет/ евро,поради прекомерност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: