О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2434/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.В. Д. Т., К. В. Д. и М. В. Д. срещу решение № 364/11.10.2013 г. по гр.д.№ 464/ 2013 г. на Хасковския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 296/16.04.2013 г. по гр.д.№ 2357/ 2012 г. на Хасковския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторите иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение, дължимо за лишаването им от владението на недвижим имот от 330 кв.м., намиращ се в [населено място], на посочен адрес, за периода 14.07.1997 г.-31.08.2012 г. в размер на 42 000 лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за същия период в размер на 8 000 лв. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на касаторите, че съдебният акт на първоинстанционния съд е постановен преждевременно и по своя характер представлява преграждащо хода на делото определение. Посочил е, че след като искането им за отлагане на делото не е било уважено, спорът е бил решен по същество . Първоинстанционният съд се е произнесъл не с определение, а с решение, като след анализ на събраните доказателства е приел, че същият е изяснен.Посочил е, че при постановяване на определенията, с които е отказано назначаване на допълнителна експертиза и е прекратено съдебното дирене очевидно не са допуснати процесуални нарушения, след като с въззивната жалба не са направени доказателствени искания по чл.266 ГПК
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Във връзка с основанието по т.1 считат,че обжалваното решение противоречи на ППВС №1/1979 г.,според което с иска по чл.59 ЗЗД се предоставя правна защита на собственика, когато е лишен от имота си и друго лице го ползва без основание.Твърдят, че от 14.07.1997 г. до 18.11.2011 г.,когато са били въведени във владение, имотът е използван от Общината без основание, а те са били лишени от възможността да реализират приходи от него, като същевременно са заплащали дължимите данъци и такси. Въпреки това въззивният съд приел, че не са провели пълно и главно доказване на предявения иск.
В касационната жалба е необходимо да бъде направено ясно и категорично разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 г.3 ГПК. Изложеното от касаторите има характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения,които не се разглеждат в настоящото производство. Те са предмет на производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. Предпоставки за това са наличието на общо и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Общо основание е формулирането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд, включен в предмета на делото и от значение за крайния изход на спора, според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК.Той не трябва да е свързан с правилността на решението, фактическите изводи на съда и обсъждането на доказателствата по делото. Касационният съд не може да го изведе въз основа на оплакванията съдържащи се в касационната жалба, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторите поставят въпроса:
-компетентен ли е първоинстанционният съд да се произнесе по частна жалба по реда на чл.21 ГПК,подадена срещу определение на същия съд.
Правят оплакване,че първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената от тях частна жалба срещу постановено от него определение, а въззивният съд счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намират, че по изведения въпрос липсва съдебна практика и макар правилата за администриране и движение на частните жалби да са точно индикирани в ГПК, същите се тълкуват по различен начин от правоприлагащите органи.Следва да се посочи, че становището на касаторите, че частната им жалба е оставена без разглеждане не може да бъде споделено. Вярно е, че тя не е администрирана и първоинстанционният съд в мотивите на постановеното от него решение е посочил, че определенията, срещу които е насочена не подлежат на самостоятелно обжалване.Това обаче не означава,че е налице произнасяне по нея, доколкото тя не е била предмет на отделен съдебен акт. Освен това въззивният съд е приел,че не са допуснати процесуални нарушения при постановяване на определенията , с които не е допусната допълнителна експертиза и е приключено съдебното дирене.Така поставеният от касаторите въпрос не е релевантен, тъй като не е налице произнасяне по него.Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Когато касаторът го поддържа при липса на съдебна практика, той трябва да посочи конкретна правна норма,чието тълкуване иска и да аргументира в какво се състои нейната неяснота, непълнота или противоречивост.В случая касаторите твърдят обратното- че правилата за администриране на частните жалби са ясно посочени в ГПК.
Следващият въпрос е:
-заповедта за попълване на кадастралната основа и обособяването на нов имот от общинските органи съставлява ли предаване на владението върху недвижим имот. Посочват, че поставят този въпрос във връзка с приетото от съдилищата,че заповедта за попълване на кадастралната карта представлява предаване на владението на недвижимия имот.
Той също не е релевантен, тъй като въззивният съд не е формирал изводи във връзка с него.
Поради небосноваването на общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364/11.10.2013 г. по гр.д.№464/2013 г. на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: